Знанието е много особено нещо. И най-вече за един воин. За воина знанието идва внезапно, овладява го целия и отминава.
Знанието идва при воина, реейки се като златни прашинки — същите като прашеца по крилете на пеперуда. Така че за воина знанието е нещо като взимане на душ или да го навали дъжд от тъмен златист прашец.
Когато спре вътрешният диалог, светът се разпада и на повърхността излизат някои наши изключителни страни, които дотогава сякаш са били строго охранявани от думите.
Светът е неразгадаем. Неразгадаеми сме и ние, и всичко, което съществува на този свят.
Един воин побеждава не като си блъска главата в стената, а като я преодолява. Воините прескачат стените, а не ги разрушават.
Един воин трябва да възпита в себе си чувството, че разполага с всичко необходимо за това удивително пътешествие, което е неговият живот. За воина единственото важно нещо е, че е жив. Животът сам по себе си е достатъчен, самообясняващ се и завършен.
Така че изобщо не е самонадеяно да се каже, че да си жив е най-върховното преживяване.
Обикновеният човек смята, че да се отдава на съмнения и терзания е белег на чувствителност, на духовност. А същинската истина е, че обикновеният човек няма нищо общо с чувствителността. Хилавият му разум умишлено се прави на чудовище или светец, но в действителност е твърде дребен, за да става от него такова огромно чудовище или светец.
Да бъдеш воин не е просто въпрос на желание. То е по-скоро непрестанна борба, която продължава до сетния миг от живота ни. Никой не се е родил воин, точно както никой не се е родил обикновен човек. Ние изграждаме от себе си едното или другото.
Един воин умира трудно. Смъртта му трябва да се пребори с него, за да го вземе. Воинът не се дава на смъртта така лесно.
Човешките същества не са обекти, нямат плътност. Те са кръгли, сияйни същества и нямат граници. Светът на обектите и плътността е само описание, създадено да им помага, да улесни минаването им по земята.
Разумът ги кара да забравят, че описанието си е само описание и преди да се усетят, човешките същества затварят целостта на себе си в омагьосан кръг, от който рядко през целия си живот се освобождават.
Човешките същества са възприематели, обаче светът, който те възприемат, е илюзия — една илюзия, създадена от описанието, което им разказват от момента на раждането им.
Така че по същността си светът, който разумът им иска да поддържа, е свят, създаден от едно описание и неговите догматични и неприкосновени закони, които разумът им се научава да приема и брани.
Тайното предимство на съществата от светлина е, че те имат нещо, което никога не се използва — волята. Подходът на шамана е същия като подхода на обикновения човек. И двамата разполагат с описание на света, но докато обикновеният човек го поддържа с разума си, шаманът го поддържа с волята си. И двете описания имат своите закони; обаче предимството на шаманите е, че волята е по-всеобхватна от разума.
Само като воин може човек да издържи по пътя на знанието. Воинът не може да се оплаква и за нищо не съжалява. Неговият живот е едно непрекъснато предизвикателство, а предизвикателствата не могат да бъдат добри или лоши. Предизвикателствата са си просто предизвикателства.
Основната разлика между обикновения човек и воина е в това, че воинът приема всичко като предизвикателство, докато обикновеният човек приема всяко нещо като благослов или проклятие.
Тайната на воина е, че вярва, без да вярва. Но очевидно един воин не може просто да заяви, че вярва и толкова. Това би било твърде лесно. Пък и ако само вярва, без никакво усилие, това би го освободило от задължението да изследва ситуацията. Когато на воина му се наложи да вярва, той го прави по свой избор. Воинът не просто вярва, той трябва да вярва.
Смъртта е неотменна съставка от това да трябва да вярваш. Без осъзнаване на смъртта всичко е обикновено, тривиално. Именно защото смъртта го дебне, воинът трябва да вярва, че светът е неразгадаема тайна. Така че да трябва да вярваш е израз на най-дълбокото предпочитание на един воин.
Силата винаги предоставя един кубичен сантиметър шанс на воина. Изкуството на воина е в това да бъде винаги гъвкав, за да го улови.
Обикновеният човек осъзнава нещо само когато си мисли, че би трябвало; воинът обаче трябва постоянно да осъзнава всяко нещо.
Нашата цялостност е много загадъчно нещо. На нас ни е нужна само една съвсем малка частица от нея, за да изпълним и най-сложните житейски задачи. Когато умираме обаче, ние умираме в своята цялостност.
Златно правило за воина е да взима решенията си толкова внимателно, че нищо, което може да се случи в резултат от тях, да не може да го изненада, а още по-малко да изтощи силата му.