Чувствах се като някакъв агент-провокатор, нещо като съгледвач, който дон Хуан бе оставил след себе си по някакви неясни причини. Извадките от цялостния текст на „Сказания за силата“ показват тази неузнаваемост на света, не света на шаманите, а света на всекидневния живот, който по думите на дон Хуан е също толкова тайнствен и богат. И едничкото, което ни е нужно, за да се досегнем до чудесата на света от всекидневния живот, е достатъчна непредубеденост. Но повече от непредубеденост ние трябва да изпитваме обич и всеотдайност.
— Воинът трябва да обича този свят — беше ме предупреждавал дон Хуан, — за да може този свят, който ни изглежда толкова обикновен, да се разтвори и да покаже чудесата си.
В момента, когато заяви това, ние се намирахме в пустинята Сонора.
— Върховно изживяване е да се намираш в тази великолепна пустош — каза той. — Да гледаш тези насечени върхове на псевдопланини, които всъщност са образувани от лавата на отдавна угаснали вулкани. Величаво чувство е да откриеш, че някои от тези късчета обсидиан са били създадени при толкова високи температури, че все още пазят следи от произхода си. Те са извор на огромна сила. Изключително нещо е да се скиташ по тези насечени върхове и да намериш парче кварц, което хваща радиовълни. Единствената пречка пред тази великолепна картина е, че за да навлезе човек в чудесата на този свят или в чудесата на друг свят, той трябва да бъде воин: спокоен, овладян, безразличен, закален от атаките на непознаваемото. Ти още не си свикнал. Затова твой дълг е да постигнеш всичко това, преди изобщо да говориш за навлизане в безкрайността.
Тридесет и пет години от живота си отдадох в стремеж да постигна зрелостта на воин. Ходил съм по места, невъзможни за описване, търсейки усещането за закаляване от атаките на непознаваемото. Отивах там незабелязано, без да казвам на никого, и се връщах по същия начин. Делата на един воин са мълчаливи и самотни и когато един воин потегля или се връща, той го прави толкова незабележимо, че никой и не подозира. Да търсиш зрелостта на воин по какъвто и да било друг начин би било самоизтъкване, а това е недопустимо.
Извадките от „Сказания за силата“ най-остро ми напомниха, че намерението на шаманите, живели в Мексико от древни времена, все още действа безупречно. Колелото на времето неизбежно се въртеше около мен, заставяйки ме да се вглеждам в състояния, за които човек не може да говори и да звучи смислено.
— Достатъчно е да се каже — спомена веднъж дон Хуан, — че необятността на този свят, все едно дали светът на шаманите или на обикновените хора, е толкова очевидна, че само някакви увреждания могат да ни попречат да я забележим. А да се опитва да обясни на едно увредено същество какво е да потънеш в състояния от колелото на времето е най-абсурдното нещо, с което може да се заеме един воин. Затова той гледа да се увери, че единственият подтик за пътешествията му е това, че е воин.
ИЗВАДКИ ОТ „ВТОРИЯТ ПРЪСТЕН НА СИЛАТА“
Когато човек няма какво повече да губи, той става смел. Ние сме плахи само когато имаме нещо, за което все още можем да се вкопчим.
Воинът не може да оставя нищо на случайността. Той наистина може да оказва влияние върху изхода на събитията със силата на своето осъзнаване и с непреклонното си намерение.
Ако воинът иска да се отплати за всички добрини, които е получил, но няма на кого конкретно да насочи отплатата си, той може да направи влог на човешкия дух. Тази сметка винаги е малка и каквото и да вложи човек в нея, е повече от достатъчно.
След като е подредил света по най-красив и вдъхновен начин, ученият се прибира у дома си в пет часа следобед, за да забрави цялата си красива подредба.
Човешката форма представлява конгломерат от енергийни полета, който съществува във Вселената и се отнася изключително до човешките същества. Шаманите наричат това човешка форма, защото тези енергийни полета са изкривени и видоизменени от навиците и злоупотребите през целия човешки живот.
Воинът знае, че не може да се промени, въпреки това той се заема сериозно със задачата да се опита да се промени. Воинът никога не се разочарова, когато не успее да се промени. Това е единственото му предимство пред обикновения човек.
Воините трябва да бъдат безупречни в усилията си да се променят, за да подплашат човешката форма и да я прогонят. След години безупречност идва момент, когато човешката форма повече не издържа и си отива. Това означава, че в един момент енергийните полета, изкривявани цял живот от навиците, се изправят. Този процес, разбира се, оказва дълбоко въздействие над воина и той може дори да умре вследствие на изправянето на енергийните полета, обаче безупречният воин винаги оцелява.