Когато се приложат тези принципи, те водят до три резултата. Първият е, че прикривачът се научава никога да не се взима на сериозно; научава се да се смее над себе си. Когато не се страхува да бъде глупак, той може да направи на глупак всекиго. Вторият резултат е, че прикривачът се научава на безкрайно търпение. Прикривачът никога не прибързва, никога не се притеснява. А третият е, че прикривачът развива безгранична способност да импровизира.
Воинът гледа към идващото време. Обикновено ние гледаме как времето отминава. Само един воин може да промени това и да се обърне към времето, което идва към него.
Воинът има наум само една мисъл — свободата. Да умреш и да бъдеш погълнат от Орела не е никакво предизвикателство. От друга страна, да се промъкнеш покрай Орела и да бъдеш свободен е изключителна храброст.
Когато воинът говори за времето, той няма предвид нещо, което се измерва по движението на часовника. Времето е същината на вниманието: излъчванията на Орела са направени от време; и по-точно казано, когато воинът навлиза в други аспекти на себе си, той се запознава с времето.
Един воин не може вече да ридае и единственият му израз на мъка е един трепет, който идва от самите дълбини на Вселената. Сякаш едно от излъчванията на Орела е направено от чиста мъка и когато улучи воина, трепетът на воина е безконечен.
КОМЕНТАР
Забележително чувство изпитах, когато преглеждах извадките от „Дарът на Орела“. Веднага долових как силното притегляне на намерението на шаманите от древно Мексико действа по-живо отвсякога. Тогава разбрах без сянка от съмнение, че извадките от тази книга се направляват от тяхното колело на времето. Нещо повече, разбрах, че така е било с всяко нещо, което съм правил в миналото, като например самото написване на „Дарът на Орела“, така е и с всичко, което сега правя — включително написването на тази книга.
Понеже ми е невъзможно да изясня този въпрос, остава ми само да го приема със смирение. Шаманите от древно Мексико наистина са използвали различна познавателна система и чрез елементите на тази система те все още можеха да ми въздействат по най-положителен и вдъхновяващ начин.
Благодарение на усилията на Флоринда Матус, която ме увлече да науча разработени в най-големи тънкости стандартни шамански техники, разработени от древните шамани, като например прегледа, аз получих нов, цялостен поглед към изживяванията си с дон Хуан с такава сила, каквато никога не съм си и представял. Книгата ми „Дарът на Орела“ бе резултат именно от този нов поглед към дон Хуан Матус.
Според дон Хуан Матус прегледът означаваше да преживееш отново и да преподредиш всичко в живота си на един дъх. Той не обръщаше внимание на подробностите в сложните варианти на тази древна техника. Флоринда от своя страна проявяваше напълно различна взискателност и към най-дребните подробности. Месеци наред ме обучаваше да навлизам в такива аспекти на прегледа, които и досега не съм в състояние да обясня.
— Това, което изживяваш, е безпределността на воина — обясняваше ми тя. — Техниките са си техники, голяма работа. Много по-важното е как човек ще ги прилага и да се придържа към тях по целия си път.
Когато правих преглед на дон Хуан според системата на Флоринда, това ми позволи да го видя в най-тънки подробности и смисъл. Това ми подейства безкрайно по-силно, отколкото да говоря със самия дон Хуан. Именно прагматизмът на Флоринда ми позволи да вникна по смайващ начин в практическите възможности, които изобщо не бяха интересували дон Хуан. Флоринда, прагматична като истинска жена, не си правеше никакви илюзии по отношение на себе си, нямаше никакви мании за величие. Казваше, че е просто орач, който не може да си позволи да пропусне нито една бразда.
— Воинът трябва да върви много бавно — напътстваше ме тя — и да се възползва от всяко нещо, предоставено му по пътя на воина. Едно от най-забележителните неща е способността, с която всички разполагаме като воини, да фокусираме вниманието си с непоколебима сила над изживените събития. Воинът може да фокусира вниманието си дори над хора, които никога не е познавал. Крайният резултат от това дълбоко фокусиране винаги е един — възстановява се цялата сцена. Воинът получава достъп до цели блокове от изживявания, забравени или чисто нови. Опитай.
Последвах съвета й и се фокусирах, естествено, над дон Хуан. Припомних си всичко, случило се във всеки отделен момент. Спомнях си и такива подробности, каквито не съм смятал за нужно да помня. Благодарение на усилията на Флоринда аз бях в състояние да възстановя огромни епизоди от заниманията ми с дон Хуан, както и изключително важни подробности, които съвсем бях изпускал.