Ако обаче фокусирал поглед, цялото си внимание и всичките си усилия над това, което Флоринда наричаше ръба на пропастта, напрежението отслабвало. Вече не гледал с такова отчаяние, както по времето, когато го обсебвали старите му навици. Когато разглеждах нагуала Хулиан в тези му мигове, струваше ми се, че правя преглед на съвършено различен човек — един по-умиротворен, по-отстранен, по-овладян човек.
ИЗВАДКИ ОТ „СИЛАТА НА МЪЛЧАНИЕТО“
С течение на времето воинът се учи не толкова на шаманство; по-вярното е, че с течение на времето воинът се научава да събира енергия. Тази енергия ще му позволи досег до някои енергийни полета, които обикновено са недостъпни за него. Шаманството е състояние на осъзнаване, способността да се използват енергийни полета, към които не прибягваме при възприемането на всекидневния свят, който познаваме.
Във Вселената съществува една неизмерима, неописуема сила, която шаманите наричат намерение, и абсолютно всяко нещо, което съществува в пелия Космос, е прикрепено към намерението чрез една свързваща брънка. Задачата на воините е да обсъждат, осмислят и използват тази свързваща брънка. Но особено внимание отделят да я изчистят от сковаващото въздействие, оказвано от обичайните грижи на всекидневието им. На това ниво шаманството може да се определи като процедура за изчистване на тази брънка, свързваща ни с намерението.
Интересът на шаманите към миналото им е жизненоважен, но не към личното им минало. За шаманите тяхното минало представлява нещата, които са постигнали другите шамани преди тях. Те се допитват до миналото си, за да получат отправна точка. Само шаманите действително търсят отправна точка в миналото си. За тях установяването на отправна точка означава възможност да изследват намерението.
Обикновеният човек също се занимава с миналото. Но той се интересува от личното си минало, по лични причини. Той се съизмерва с личното си минало или с познанието от миналото, достигнало до неговото време, за да намери оправдание за настоящото си или бъдещо поведение или пък за да определи модел за себе си.
Духът се проявява пред воина на всяка крачка. Но това не е цялата истина. Цялата истина е, че духът се разкрива на всеки човек с еднаква сила и постоянство, но само воините са постоянно настроени да възприемат тези проявления.
Според воините шаманизмът е магическа, тайнствена птица, която спира за миг своя полет, за да дари човека с надежда и чувство за предопределение; воините живеят под крилото на тази птица, която наричат птицата на мъдростта, птицата на свободата.
За воина духът е абстракция, просто защото той го познава без помощта на думи или дори мисли. Той е абстракция, защото воинът не може да проумее какво е духът. И все пак, дори без най-малкия изглед или желание да го разбере, воинът се справя с духа. Той го разпознава, призовава го, подмамва го, сближава се с него и му дава израз чрез действията си.
Свързващата брънка на обикновения човек с намерението на практика е мъртва, така че воинът започва от една безполезна брънка, понеже тя не реагира волево. За да съживи тази брънка, воинът трябва да има непоколебимо, жестоко чувство за цел — едно особено състояние на съзнанието, което се нарича непреклонно намерение.
Силата на човека е неизмерима; смъртта съществува единствено защото ние сме я възнамерили още от момента на раждането си. Намерението на смъртта може да се възпре, като преместим положението на събирателната точка.
Изкуството на прикриването означава да научиш всевъзможни трикове за замаскирането си, и то да ги усвоиш толкова добре, че никой да не заподозре как си се престорил на някой друг. За тази цел трябва да бъдеш безжалостен, хитър, търпелив и благ. Твоята безжалостност не бива да бъде грубост, хитростта не бива да бъде коварство, търпението не бива да бъде пренебрежение и благостта — простодушие.
Воините имат една по-далечна цел, предопределяща действията им, която няма нищо общо с личната облага. Обикновеният човек прави нещо само ако има изгледи за облага. Воините не действат заради ползата, а заради духа.
Древните виждащи шамани чрез виждането си забелязали още отначало, че всякакво по-необичайно поведение разтърсва събирателната точка. Скоро открили, че ако човек системно се държи необичайно и насочва мъдро това поведение, то заставя събирателната точка да се премества.
Мълчаливото знание е не друго, а пряк досег до намерението.
Шаманството е пътешествие на завръщането. Воинът се завръща победоносно към духа, след като се е спускал в ада. А от ада той донася трофеи. Един от тези негови трофеи е разбирането.