От това, че воините са прикривачи, те разбират до съвършенство човешкото поведение. Разбират например, че човешките същества са създания на инвентарния опис. Точното познаване на наличностите и липсите в даден инвентар прави човека учен или специалист в неговата област.
Воините знаят, че когато инвентарът на един обикновен човек не върши работа, тогава човекът или разширява инвентара си, или светът на неговото себеотразяване рухва. Обикновеният човек е в състояние да включи нови елементи в инвентара си, стига те да не противоречат на основната подредба на инвентара. Ако тези елементи противоречат на подредбата му, човешкият ум рухва. Инвентарът е умът. Воинът разчита на това, когато се опитва да разбие огледалото на себеотразяването.
Воините никога не могат да прокарат мост, за да се присъединят към хората от обикновения свят. Но ако самите хора го пожелаят, те трябва да построят мост, за да се присъединят към воините.
За да може човек да получи достъп до тайнствата на шаманизма, духът трябва да се спусне над човека, който е проявил интерес към това. Със самото си присъствие духът кара събирателната точка на човек да се премести в специфично положение. Това място шаманите познават като място на пълната безжалостност.
Всъщност няма никаква процедура, за да се накара събирателната точка да се премести в място на безжалостност. Духът докосва човека и събирателната му точка се премества. Толкова е просто.
Това, което ни е нужно, за да позволим на магията да ни подейства, е да изхвърлим от ума си всякакви съмнения. Веднъж освободим ли се от съмнението, всичко е възможно.
Възможностите на човека са толкова безпределни и тайнствени, че воините вместо да мислят над тях, предпочитат да ги изследват, без изобщо да се надяват, че някога ще ги разберат.
Всяко нещо, което правят воините, става вследствие преместването на тяхната събирателна точка, а това преместване зависи от количеството енергия, с която разполагат воините.
Всяко придвижване на събирателната точка означава отместване от прекаленото занимаване с индивидуалното си аз. Шаманите смятат, че именно положението на събирателната точка прави съвременния човек самоубийствено егоистичен, напълно погълнат от представата за себе си. Загубил надеждата да се завърне изобщо някога към първоизточника на всичко, обикновеният човек търси утеха в своя егоизъм.
Това, което отваря пред човек пътя на воина, е детронирането на чувството за собствена значимост. И всяко нещо, което воинът прави, е насочено към постигането на тази цел.
Шаманите са смъкнали маската на чувството за собствена значимост и са открили, че то е самосъжаление, маскирало се като нещо друго.
В света на всекидневия живот човек лесно може да си върне обратно думата или решението. Единственото необратимо нещо във всекидневния свят е смъртта. В света на шаманите, от друга страна, обикновената смърт може да бъде отменена, но не и думата на шамана. В света на шаманите решенията не могат да бъдат променяни или преразглеждани. Те се взимат веднъж завинаги.
Едно от най-драматичните неща в човешката същност е пагубната връзка между глупостта и себеотразяването. Именно глупостта принуждава обикновения човек да отхвърля всичко, което не отговаря на собствените му себеотразяващи го очаквания. Например като обикновени хора ние сме слепи за такова изключително късче познание, което е на разположение на човека: съществуването на събирателната точка и факта, че тя може да се мести.
Това, че рационалният човек се е вкопчил упорито в собствената представа за себе си, го води до бездънно невежество. Той не допуска факта, че шаманството не е въпрос на заклинания и фокуси, а свободата да възприемаш не само света, който сме приели за даденост, но и всяко друго нещо, постижимо за човешките възможности. Той трепери пред възможността за свобода. А свободата е под носа му.
Затруднението на човека е, че той интуитивно долавя своите скрити възможности, но не се осмелява да ги използва. Затова воините казват, че окаяното положение на човека се дължи на борбата между собствената му глупост и невежеството му. Човек сега, повече отвсякога, има нужда да бъде научен на нови идеи, които се отнасят преди всичко до вътрешния му свят — шамански идеи, а не социални идеи, идеите на човека, изправен пред непознатото, изправен пред личната си смърт. Сега, повече от всичко друго той има нужда да бъде научен на тайните на събирателната точка.
Духът слуша само когато му се говори с жестове. Обаче жестове не като знаци или движения на тялото, а като акт на пълно себеотдаване, акт на щедрост, на духовитост. Като жест към духа воинът изважда най-доброто от себе си и мълчаливо го поднася на абстракта.