— Какво да правя с хилядите записки, дон Хуан, които ти ме подведе да си събирам? — попитах го аз по това време.
Отговорът му направо ме потресе.
— Напиши книга за тях! — каза той. — Сигурен съм, че ако се заловиш да я пишеш, ти така и няма да използваш тези записки. Те са непотребни, но кой съм аз, че да ти го кажа? Сам се увери. Но не се залавяй да пишеш книга като писател. Заеми се да я пишеш като воин, като шаман воин.
— Какво искаш да кажеш с това, дон Хуан?
— Не знам. Сам го разбери.
Той беше напълно прав. Така и не използвах всичките онези записки. Вместо това се оказа, че без да съм си го поставял за цел, аз започнах да пиша за невъобразимите възможности, които предоставя съществуването на друга познавателна система.
ИЗВАДКИ ОТ „ЕДНА ОТДЕЛНА РЕАЛНОСТ“
Воинът знае, че е само човек. Едничкото, за което съжалява, е, че животът му е твърде кратък, за да може да досегне всички неща, които би искал. Но за него това не е мъка, а единствено съжаление.
Чувството за собствена значимост прави човека тежък, тромав и суетен. За да бъде воин, той трябва да бъде лек и гъвкав.
Когато се виждат като енергийни полета, човешките същества изглеждат като фибри светлина, подобни на бяла паяжина, много тънки нишки, които обикалят от главата до краката. Така в очите на виждащия човекът има вид на яйце от циркулиращи фибри. А ръцете и краката му са като светеща козина, щръкнала във всички посоки.
Виждащият вижда, че всеки човек е в досег с всичко останало, но не чрез ръцете си, а чрез сноп дълги фибри, които излизат от средата на корема му и се разпростират във всички посоки. Тези фибри свързват човека с всичко наоколо; те поддържат равновесието му и му дават стабилност.
Когато воинът се научи да вижда, той вижда, че всеки човек е сияйно яйце, бил той просяк или цар, и че нищо не може да се промени; или по-точно — какво би могло да се промени в това сияйно яйце? Какво?
Воинът никога не се затормозява да мисли за страха си. Вместо това той си мисли какво чудо е да видиш протичането на енергията! Всичко останало са превземки, най-нищожни превземки.
Само един смахнат човек би се заел по своя воля със задачата да стане човек на знанието. Трезвомислещият човек трябва да бъде подмамен с хитрост, за да го стори. Има много хора, които с радост биха се заловили с тази задача, но те не влизат в сметката. Те обикновено са пропукани — приличат на кратуни, които отвън изглеждат наред, обаче ще започнат да пропускат в момента, в който се окаже натиск над тях, в момента, в който ги напълниш с вода.
Ако човек не се е научил да вижда, всеки път, когато погледне света, нещата му изглеждат еднакви. От друга страна, когато се научи да вижда, нищо не е същото всеки път, когато го види, и все пак то си е същото. За окото на виждащия човекът е като яйце. Всеки път, когато вижда един и същ човек, той го вижда като сияйно яйце и все пак то не е същото сияйно яйце.
Шаманите от древно Мексико дали названието съюзници на необясними сили, които им въздействат. Те ги нарекли съюзници, защото си мислели, че могат да ги използват колкото си искат — представа, която едва не се оказала фатална за тези шамани, защото това, което нарекли съюзник, е същество без плът, което съществува във Вселената. Днешните шамани ги наричат неорганични същества.
Да питаш за какво са съюзниците е същото като да попиташ какво правим ние, хората, на този свят. Ние сме тук и толкова. А съюзниците са тук също като нас; и може би са били тук преди нас.
Най-резултатният начин на живот е да живееш като воин. Един воин може да се тревожи и премисля, преди да вземе някое решение, но веднъж вземе ли го, той го следва по своя начин — без повече тревоги и размишления; тепърва го чакат милион други решения. Такъв е пътят на един воин.
Когато нещата станат неясни, воинът се замисля за смъртта. Мисълта за смъртта е единственото, което укрепва духа ни.
Смъртта е навсякъде. Тя може да бъде фаровете на една кола на хълма далеч зад теб. Може известно време да се виждат и после да изчезнат в мрака като пометени, но само за да се появят отново на друго било и пак да изчезнат.
Тези светлини са на главата на смъртта. Смъртта си ги слага като шапка и после се втурва в галоп след нас да ни догони, като приближава все повече и повече. Понякога тя изключва светлините си. Но смъртта никога не спира.
Воинът трябва първо да знае, че действията му са безсмислени, въпреки това да продължи да действа така, сякаш не го знае. Това е тъй наречената контролирана глупост на шаманите.