Очите на човек могат да изпълняват две функции: едната е да виждат енергията като протичане през цялата Вселена, а другата е да „гледат нещата на този свят“. Нито едната от тези функции не е по-добра от другата; обаче да приучиш очите само да гледат е жалка и ненужна загуба.
Воинът живее, като действа, а не като размишлява за действията си или пък какво ще си мисли, когато приключи действието.
Воинът избира път със сърце, който и да било път със сърце, и го следва; тогава той е радостен и се смее. Той знае, понеже вижда, че животът му ще изтече твърде скоро. Той вижда, че никое нещо не е по-важно от което и да било друго.
Воинът няма чест, няма достойнство, няма семейство, нито име, нито родина, а само един живот, който трябва да изживее и при това положение единствената му връзка с ближните е неговата контролирана глупост.
След като нищо не е по-важно от нещо друго, воинът избира което и да било действие и го извършва така, сякаш то има значение за него. Неговата контролирана глупост го кара да казва, че това, което прави, има значение, и го кара да действа, като че ли наистина е така, и все пак той знае, че няма значение; затова когато извърши действието си, той се оттегля в покой и вече не го интересува дали действията му са били добри или лоши, полезни или не.
Воинът може да избере да остане напълно невъзмутим и изобщо да не действа, като се държи така, сякаш за него наистина е от значение да бъде невъзмутим; той и в това ще бъде искрен, защото то също ще бъде негова контролирана глупост.
В живота на воина няма празнота. Всичко е препълнено докрай. Всичко е препълнено докрай и всичко е еднакво.
Обикновеният човек прекалено се грижи да харесва хората и самият той да се харесва на хората. Един воин просто харесва и толкова. Той харесва каквото или когото си иска, просто ей-така.
Воинът поема отговорност за действията си и за най-незначителното от тях. Обикновеният човек действа, изхождайки от своите мисли, и никога не поема отговорност за това, което прави.
Обикновеният човек е или победител, или победен и в зависимост от това той се превръща в преследвач или жертва. Докато не започне да вижда, преобладават тези две положения. Виждането обаче разсейва илюзията за победа, поражение или страдание.
Воинът знае, че чака и какво чака; а докато чака, той не иска нищо, затова и най-малкото нещо, което получи, е повече от това, което той може да вземе. Ако има нужда да яде, той намира начин, понеже не е гладен; ако нещо нарани тялото му, той намира начин да го възпре, защото не го боли. Когато човек е гладен и го боли, това означава, че не е воин; и силите на глада и болката му ще го унищожат.
Да се отказваш от нещо в себе си е глезотия. Може би най-лошата глезотия — тя ни кара да вярваме, че вършим нещо велико с това отказване, но на практика ние само съсредоточаваме прекалено вниманието си над себе си.
Волята не е мисъл, нито обект, нито желание. Воля е това, което може да накара човек да успее, когато мислите му казват, че е претърпял поражение. Тя действа въпреки самосъжалението. Волята е която прави воина неуязвим. Именно волята превежда шамана през една стена, през пространството и до безкрайността.
Когато човек поеме по пътя на воина, той постепенно осъзнава, че обикновеният живот е останал завинаги зад гърба му. Средствата от обикновения живот повече не са буфер за него; той трябва да възприеме нов начин на живот, ако иска да оцелее.
Всяко късче знание, което става сила, съдържа в ядрото си смъртта като основна сила. Докосването на смъртта е окончателно, затова всяко нещо, докоснато от смъртта, наистина се превръща в сила.
Само мисълта за смъртта прави воина достатъчно отстранен от всичко, за да може да се отдаде изцяло на което и да било нещо. Той знае, че смъртта го дебне и няма да му остави време да се вкопчи задълго в нищо, затова той опитва възможно най-пълно всяко нещо, но без да се встрастява.
Ние сме хора и нашата участ е да учим и да бъдем запокитвани в невъобразимо нови светове. Воинът, който вижда енергията, знае, че нямат край новите светове за погледа ни.
„Смъртта е цветче; смъртта е озарен облак на хоризонта; смъртта съм аз, както ти говоря; смъртта си ти и твоят бележник; смъртта е нищо. Нищо! Тя е тук и все пак изобщо я няма.“
Духът на воина не е настроен за хленч и самосъжаления, нито е с нагласа за победи или загуби. Духът на воина е настроен единствено да се бори и за него всяка битка е последното му сражение на земята. Затова изходът няма особено значение за него. За последната си битка на земята воинът оставя духа си свободен и ясен. И когато подхваща сражението си със съзнанието, че волята му е безупречна, воинът се смее ли, смее.