Дон Хуан твърдеше, че единственото същество на земята, способно да прекоси този мост, е воинът; безмълвен в битката си, неудържим, защото няма какво да губи, изкусен и ефикасен, защото може да спечели всичко.
ИЗВАДКИ ОТ „ПЪТУВАНЕ КЪМ ИКСТЛАН“
Хората едва ли изобщо разбират, че можем да отрежем всяко нещо от живота си, по всяко време, само в един миг.
Човек не бива да се тревожи за снимки и магнетофонни записи. Това са излишества на улегналия живот. Човек трябва да се тревожи за духа, който все повече линее.
Воинът няма нужда от лична история. Един ден той открива, че тя повече не му трябва, и се отказва от нея.
„Ще взема за пример баща ти, за да илюстрирам моето схващане за личната история. Твоят баща знае всичко за теб. Така че си е съставил пълна представа за теб. Той знае кой си и какво правиш и няма сила на земята, която да го накара да промени мнението си за теб.
Естествено, така отблизо те познават и всичките ти приятели. Всеки, който те познава, има определена представа за теб, а ти продължаваш да подхранваш тази представа с всичко, което правиш. Личната история трябва постоянно да се обновява, като разказваш на родители, роднини и приятели всичко, което правиш. От друга страна, един воин, който няма лична история, не е длъжен да дава никакви обяснения; никой няма да се ядоса или разочарова от действията му. И най-вече, никой не го приковава с мислите и очакванията си.“
Когато нищо не е сигурно, ние оставаме нащрек, винаги готови да действаме. По-вълнуващо е да не знаем зад кои храст се крие заекът, отколкото да се държим така, сякаш знаем всичко.
Докато човек има самочувствието, че е най-важното нещо на света, той не може истински да оцени света около себе си. Той е като кон с капаци — вижда единствено себе си и нищо друго.
Смъртта е нашият вечен спътник. Тя винаги е от лявата ни страна, на една ръка разстояние от нас. Смъртта е единственият мъдър съветник, когото воинът има. Всеки път, когато изпита чувството, че всичко върви зле и с него е свършено, той може да се обърне към своята смърт и да я попита дали е така. Неговата смърт ще му каже, че греши, че нищо друго няма значение освен нейното докосване. Неговата смърт ще му каже: „Аз още не съм те докоснала.“
Когато един воин реши да направи нещо, той трябва да го свърши докрай, обаче трябва да поеме отговорността за това, което прави. Каквото и да прави, той трябва да знае първо защо го прави и тогава да се залови за действие, без да изпитва никакви съмнения или угризения за действията си.
В един свят, където смъртта е ловец, няма време за съжаления или съмнения. Има време единствено за решения. Не е важно какви са решенията. Нищо не може да бъде по-сериозно или по-малко сериозно от нещо друго. В един свят, където смъртта е ловец, няма малки или големи решения. Има само решения, които воинът взима пред лицето на неизбежната си смърт.
Воинът трябва да се научи да бъде досегаем или недосегаем на съответния завой на пътя. Няма смисъл да бъде безразсъдно открит по всяко време, но също толкова безсмислено е един воин да се крие, когато всички знаят, че се крие.
За един воин да бъде недосегаем означава, че той се докосва до света около себе си пестеливо. И най-вече, той съзнателно избягва да изтощава себе си и другите. Той не използва и не изцежда хората до капка, особено хората, които обича.
Когато човек се тревожи, той се вкопчва във всичко от отчаяние; а веднъж вкопчи ли се в нещо, сигурно е, че ще изтощи себе си, ще изтощи този или това, в което се е вкопчил. Воинът ловец, от друга страна, знае, че пак ще примами дивеч в капана си и затова не се тревожи. Да се тревожиш означава да станеш досегаем, безразсъдно досегаем.
Воинът ловец се отнася приятелски към своя свят и въпреки това е недосегаем за същия този свят. Той го потупва леко, остава колкото му е нужно и после бързо си отива, като почти не оставя следа.
Да си воин ловец не значи само да залагаш капани за дивеча. Воинът ловец не хваща дивеча, понеже е заложил капаните си или защото познава навиците на плячката си, а защото той самият няма затвърдени навици. Това е неговото преимущество. Той не е като животните, които преследва — оковани от тежки навици и предсказуеми ходове; той е свободен, леко подвижен, непредсказуем.
За обикновения човек светът е непонятен, защото или не се интересува от него или е скаран с него. За воина светът е непонятен, защото е изумителен, страховит, тайнствен, неразгадаем. Един воин трябва да поема отговорност за това, че е тук, в този чудесен свят, в това чудесно време.
Един воин трябва да се научи да осъзнава всяко свое действие, защото ще бъде тук, на този свят, за съвсем кратко време, всъщност прекалено кратко, за да стане свидетел на всичките му чудеса.