Рискува и погледна в посоката, от която бяха дошли. Там тлееше алено зарево — нещо в лабиринта излъчваше пурпурна светлина. След десет минути се озоваха на поредното разклонение и Динт яростно взе да настоява за десен завой, а Джош, осланяйки се на мъгляви предчувствия ("изглежда къде-къде по-перспективен" и "май по него искаме да поемем"), за ляв.
Зад тях коридорът се изпълваше със светлина. Все едно изгряваше подземно слънце. Дисциплината им се наруши. Затичаха се. Куентин се съсредоточи върху Алис. Тя пъхтеше. Блузата й зееше на мястото, което демончето бе пробило, за да излезе. Някак си черната лента на сутиена й бе преживяла изпитанието.
Съжаляваше, че не е с яке да й го даде.
Настигна Динт.
— Трябва да намалим темпото. Иначе ще загубим някого.
Динт поклати глава.
— Преследват ни. Спрем ли сега, ще ни обкръжат.
— А бе, пич! Ти това не го ли планира?
— Това е планът, земно чедо — изръмжа му Динт. — Като не ти харесва, иди си вкъщи. Във Филория се нуждаем от царе и царици. Не си ли струва да умреш за висок сан?
Задръстеняк! Онази курвенска нимфа имаше право. Това не е вашата война.
Нахлуха през една врата, която от другата страна бе покрита с гоблен, очевидно за прикритие. Зад гоблена се простираше банкетна зала с маса, отрупана с прясна, димяща храна. Бяха сами, сякаш келнерите, сервирали блюдата, преди броени мигове бяха изприпкали на пръсти. На масата не й се виждаше краят. Гоблените бяха пищни и пъстри, сребърните съдове блестяха, кристалните бокали преливаха от вино — жълто като старо злато или пък червено като артериална кръв.
Заковаха се на място, мигайки учудено. Все едно бяха попаднали в съня на някой гладник.
— Никой да не яде! — нареди Динт. — Да не сте докоснали храната!
— Има твърде много входове — отбеляза Анаис, стрелкайки хубавите си зелени очи във всички посоки. — Могат да ни атакуват.
Беше права. В дъното се отвори врата и пропусна двама тънки и високи индивиди от семейството на маймуните, макар че Куентин не бе сигурен за точния им вид. Оцъклените им погледи издаваха отегчение. В съвършен синхрон бръкнаха в торбите, метнати на плешките им, измъкнаха оловни топки и замериха групичката.
Куентин сграбчи Алис за ръката и двамата се снишиха зад един тежък гоблен. Една топка цапардоса запаления свещник на масата, друга направи на сол четири винени чаши с един удар. При други обстоятелства Куентин би намерил това за супер готино.
— Някой да убие тези маймуни, моля! — с отвращение извика Джанет, която се беше скрила под масата.
— Тая простотия даже не е митологическа! — оплака се Джош през стиснати зъби. — Поне да бяха еднорози!
— Джанет, освободи демона си! — подвикна й Елиът.
— Вече го освободих в нощта след дипломирането! Домъчня ми за него!
Залегнал зад гоблена като дете, което подслушва на парти за възрастни, Куентин видя как един чифт крака се запъти към маймуните, без да бърза. Жестикулираше чевръсто с ръце и пееше някакъв напев с високия си тенор. Спокоен и сериозен, само по тениска и джинси, той приличаше на закоравял млад боен маг. Това ли беше видяла Алис, когато преспа с него?
С една ръка Пени спря оловна топка насред полета й, после втора. За момент топките увиснаха във въздуха като сюрпризирани колибри, преди да възвърнат тежестта си и да тупнат на пода. Пени оформи огнено семенце, което се изду като разтворен парашут и погълна двете маймуни. След това се разпадна, а върху три метра от банкетната маса забушува весел лагерен огън.
— Да-а-а! — изкефи се Пени.
— Аматьор — измърмори Динт.
— Ако косата ми е опърлена — немощно изписка Елиът — ще възкреся тия маймуни и ще ги убия отново.
Отстъпиха към другия край на тясната зала, тътрейки се тромаво покрай дървените столове с прави облегалки. Куентин скочи на масата и къде с плъзгане, къде с подскоци, помете блюдата от пътя си. Чувстваше се като герой от екшън.
В помещението взе да се тълпи любопитна менажерия, пръкнала се сякаш от "Алиса в страната на чудесата". Различни животински видове и части на тялото се бяха омешали хаотично. Нима след Чатуинови всичко се беше сринало до степен животни да се смесят с хора? Освен порове и зайци, великански мишки и топуркащи маймуни имаше хора — мъже и жени с чудовищни глави: мъж с хитра лисича муцуна, който подготвяше заклинание; жена с дебел гущеров врат и огромни очи, достолепен копиеносец, върху чиито рамене от тънка нагъната шия се поклащаше главицата на розово фламинго.