— Пак го скрихме — обади се Алис. — Като сестра ти Хелън заровихме копчето. Убий ни и никога няма да го откриеш.
— Дръзко си, моето момиче. Да започна ли да късам глави — една по една? Струва ми се, че ще пропеете, преди да се е стигнало дотам.
— Чакай, защо ти е да ни убиваш? — намеси се Куентин. — Да му се не види, ще ти дадем копчето. Само ни остави на мира!
— Бих искал да можеше така, Куентин. Не те будалкам. Но нали виждаш, това място те променя. — Мартин въздъхна и размаха допълнителните си пръсти: представляваха израстъци като бледи паяци. — Затова тъпите овце не искаха земляни да остават тук за дълго. А пък аз стигнах твърде далече. Развих апетит за човешка плът. За къде си се разбързал, Уилям? — Той побутна гърчещия се Пени с обувката си. — Фавните нямат същия вкус.
Уилям. Това сигурно беше истинското име на Пени. Куентин не го знаеше досега.
— Пък и не мога да допусна да се разтърчите насам-натам, мъчейки се да ме детронирате. Това се приравнява на държавна измяна. Не ви ли направи впечатление какво направих с главния ви магьосник? Осакатих го.
— Мартин, ти си задръстен нещастник — спокойно изрече Куентин. — Даже не си струваше, нали? Осъзнаваш ли цялата смешка? Тук си по същата причина като нас. Е, щастлив ли си? Май не! Разбираш ме, нали? Дори във Филория няма как да се измъкнеш от себе си.
Мартин изръмжа и с един грамаден скок преодоля десетте метра, които ги деляха. В последния миг Куентин се опита да избяга, но чудовището вече бе на гърба му, впило зъби в рамото му, с ръце върху гърдите му. Челюстите на Звяра бяха огромни клещи, гладни за ключицата му, която се счупи с гаден пукот. Въздухът излезе от дробовете му. Куентин много се боеше от болката, но сега установи, че най-страшен е натискът — невероятният, непоносим натиск. Не можеше да диша. Протегна ръце — току-виж избол очите на Мартин с палци или пък му откъснал ушите, — но успя да се добере само до посивялата му коса.
Мартин пъшкаше в ухото му като любовник. От очите на Куентин рукнаха сълзи. Всичко свършваше, това бе големият финал. Изяден жив от Чатуин, заради някакво си копче. Голям майтап. Смяташе, че ще оцелее, но нали всеки смята така?
Натискът изчезна, ушите му звъннаха. Бледите юмруци на Алис стискаха синкавочерния пистолет на Джанет и не трепваха. Стреля още два пъти в ребрата на Мартин, а когато той се обърна към нея — в гърдите му. Пулверизирани частици от костюма и вратовръзката на Звяра се понесоха във въздуха.
Куентин се гмурна напред като риба, излязла на песъчливия бряг. Сега идваше истинската болка. Дясната му ръка не беше плътно прикрепена към тялото. Устата му се изпълни с кръв. Чу как Алис стреля още два пъти. След като патроните свършиха, тя подхвърли пистолета обратно на Джанет.
— Добре. Дай да видим на какво са те научили твоите приятелчета.
Гласът й едва се чу в притихналата пещера, но не личеше да е уплашена. Мартин я разглеждаше с насмешливо любопитство. Тя какво, наистина ли щеше да му се опълчи? Цък-цък-цък: изнизаха се десет дълги секунди.
Когато я връхлетя, Алис беше готова. Нямаше предупреждение: нахвърли й се от раз. Куентин не разбра как тя успя да реагира светкавично, при положение, че той виждаше движенията на Мартин като мъгла, но Звяра се оказа в желязната хватка на кинетично заклинание; краката му патетично риеха въздуха. Алис така го тръшна на земята, че той чак подскочи. Почти моментално се изправи, изтупа костюма си и пак й се нахвърли. Този път тя отстъпи на една страна като матадор и той профуча покрай нея. Сега Алис се движеше със скоростта на Звяра — по някакъв начин беше ускорила времето си за реакция.
— Не видя откъде ти е дошло, нали? — обърна се тя към Мартин с нараснала увереност. — А това са само фламандски практики. Нищо друго. Още даже не съм стигнала до източните бойни изкуства.
Куентин беше виждал магове, но Алис бе нещо повече: истински майстор. Нямаше представа, че е дръпнала толкова напред. Някога може би щеше да й завиди, но сега изпита само гордост. Това бе неговата Алис. Пясъкът изсъска и се надигна от пода като покров, като рояк разгневени пчели, и се уви около главата на Мартин, мъчейки се да проникне в отворите на очите, устата, носа му. Той неистово заразмахва ръце.
— О, Мартин. — Усмивка озаряваше ъгълчетата на устните й. Тя играеше спектакъл. — Там е проблемът на чудовищата. Кръшкат от лекциите по теория. Никой никога не те е карал да шлифоваш фундаменталните си умения, поне не ти личи…