На Куентин не му беше до усмивки. Не знаеше какво точно чувства.
Джейн притихна. Присъствието й беше толкова натоварено с магия, значение и история, че тя само дето не сияеше. Като си помисли човек, че е разговаряла със самия Пловър и му е разказала романите, с които Куентин беше отраснал… Цикличността беше зашеметяваща.
Слънцето залязваше и обагряше бялата завивка на леглото с приглушено розово-оранжево. Ръбовете изглеждаха омекотени от здрача.
— В това няма смисъл — каза той. Никога не му се бе случвало да е равнодушен към женски прелести. — Щом си била Наблюдателката, защо си спирала времето и тем подобни?
Тя криво се усмихна и извади от пелерината си сребърен часовник, дебел и кръгъл като нар.
— Тази джунджурия не вървеше с указания за употреба. Научих как работи по метода на пробата и грешката, а някои грешки за малко да ми изядат главата. По-конкретно, един следобед… — Джейн се намръщи. Акцентът й беше досущ като на Мартин. — Читателите ги възприеха неправилно, а Пловър украси всичко. Този човек имаше въображение за десетима.
Тя разтърси глава, сякаш необузданите фантазии на Пловър бяха най-невероятната част.
— Освен това бях на тринайсет, когато започнах. Изобщо нямах магическа подготовка. Трябваше самостоятелно да усвоявам основите.
— Значи всички дела на Наблюдателката…
— Много от тях се случиха в действителност. Само че внимавах. Наблюдателката никога не уби когото и да е. Работата ми беше да спра Мартин и вършех каквото трябва. Дори дърветата — часовници. — Джейн изсумтя скръбно. — Те бяха брилянтно хрумване. Най-забавното е, че Мартин се страхуваше от тях. Не разбираше смисъла им, а всъщност нямаше какво да се разбира.
За момент лицето й загуби овладяното си изражение, но само за момент. Очите й се наляха със сълзи и тя бързо примигна.
— Повтарям си, че го загубихме още първата вечер, когато навлезе в дъбравата. После той не беше на себе си. Загина много отдавна. Само аз останах от Чатуинови. Той беше чудовище, но също така и единственият ми роднина.
— А ние го убихме — студено обобщи Куентин. Сърцето му тръпнеше.
Чувството, което се затрудни да определи преди малко, се проясни: гняв. Тази жена ги беше използвала, използвала ги беше като играчки! Е, някои играчки се бяха счупили, но какво от това? Значи такава била цялата работа. Манипулира го, изпрати го с останалите във Филория като оръжие срещу Мартин. Беше се погрижила той да стигне дотам. Сто на сто беше подхвърлила копчето на Лавлейди. Сега всичко бе свършило, а Алис беше мъртва.
Куентин се изправи. Прохладен ветрец с мирис на трева разклащаше зелените пердета.
— Да — предпазливо отвърна Джейн Чатуин. — Ти го уби. Ние победихме.
— Ние ли? — направо не вярваше на ушите си. Гневът се отприщи. Мъката и вината го смазаха. Ледът се пропука. Езерцето вреше и кипеше. — Ние ли? В джоба си имаш машина на времето, а ми философстваш как сме победили? Страхотен номер ни погоди, Джейн или която и да си там. Мислехме, че ще изживеем приключение, а то се оказа самоубийствена мисия и сега приятелите ми са мъртви. Алис е мъртва. — Буца заседна в гърлото му. — И ти ще ми философстваш!
— Съжалявам за Алис. — Джейн сведе очи.
— Съжаляваш, значи! — Тази жена бе просто невероятна. — Добре. Покажи ми колко съжаляваш. Върни ме назад във времето с часовника. Хайде да оправим тази каша.
— Не, Куентин — изключително сериозно отвърна тя. — Не можем да се върнем.
— Как да не можем? Можем! Можем и ще го направим!
Държеше й висок тон и я пронизваше с поглед, сякаш така щеше да упражни върху нея натиск. Тя трябваше да се подчини! И ако не успееше с дума, щеше да прибегне към крути мерки. Беше дребничка и като изключим часовника, Куентин се обзалагаше, че е два пъти по-добър магьосник от нея.
Джейн тъжно поклати глава.
— Разбери. Аз съм вещица, не бог. Толкова пъти се опитвах. По толкова различни линии се връщах назад във времето. Колко много хора съм изпращала да надвият Мартин. Куентин, хайде да не ти изнасям лекция върху практическите въпроси на хронологическата манипулация. Промениш ли една променлива, променяш всички останали. Да не мислиш, че си първият, който се изправя срещу Мартин в онази пещера? Да не мислиш, че за пръв път се изправяш срещу него? Тази битка се водеше непрекъснато. Какво ли само не опитвах. Всички други загиваха. И аз превъртах ли, превъртах назад часовника.
Колкото и зле да е било, колкото и зле да е, това е най-добрият ми резултат. Куентин, само ти и твоите приятели го спряхте. Вие единствени. Така и ще си остане. Няма да рискувам да загубя придобитото.