Трябваше да се обади на родителите си. Фог сигурно им е замазал очите с някакви обяснения, но все пак. Едва не се усмихна. Какъв ли коментар щяха да измислят за косата му? Щеше да разбере скоро, ала не веднага. Поразходи се, за да се аклиматизира. Сега заклинанията за измъкване на кеш от банкомата бяха детска игра. Избръсна се, подстрига се и си купи дрехи, които не бяха ушити от кентаври и съответно не приличаха на ренесансов костюм. Поглези се. Обядва пържоли в луксозен ресторант и за малко не умря от удоволствие. В три часа пиеше московска водка в един дълъг, затъмнен и празен бар в Чайнатаун, където ходеше с Физиците. Отдавна не беше близвал алкохол. Скоро го налегна дълбока и чиста печал, упоителна и замайваща като наркотик.
Към пет барът започна да се пълни. Към шест вече бе шумно. Куентин тъкмо излизаше, когато забеляза едно стройно и хубаво момиче с руси къдрици да се гушка с мъж, който приличаше на манекен за бельо. Хал хабер си нямаше кой е моделът, но хубавицата определено беше Анаис.
Това не беше мечтана среща, но може би така бе по-добре. Седнаха отвън на стълбището. Тя опули очи на бялата му коса.
— Кой би повярвал! Измъкнахме се с триста зора. Джош страхотно го биваше. Страхотно. Никога не го бях виждала да прави такива магии. Нещо плуваше под пода, под камъните — като акула, само че всъщност плуваше в камъните. Докопа крака ти.
— Значи това е обяснението. — Куентин й показа дървеното си коляно и тя пак се опули. Алкохолът неимоверно улесняваше общуването. Куентин стоически се беше подготвил за порой от емоции, за кавалерийски щурм от скръб върху беззащитната си душа, но засега подобни ексцесии му бяха спестени.
— А в стените май е имало заклинание и затова сме се движели в кръг. Накрая пак се озовахме в пещерата на Амбър.
— Амбра.
— Това казах. Както и да е, трябваше да го развалим. — Анаис млъкна и махна на гаджето си през прозореца. Сякаш беше разказвала историята толкова пъти, че вече се чувстваше отегчена. — Мъкнехме се нагоре-надолу през цялото време. Нямаше да успеем, ако Ричард не ни беше намерил. Чак да го обикнеш! Направи ни невидими за чудовищата. Практически ни изведе навън. Още имам белег.
Тя заметна полата си, която бездруго не беше от дългите. На гладкото й бедро с бронзов загар имаше дебела, грозна, петнайсетсантиметрова ивица.
Колкото и да е учудващо, Пени оживял — поне за малко. Кентаврите не съумели да възстановят ръцете му, а без ръце той не можел да изпълнява заклинания. В Ничиите земи Пени се отделил от групата, все едно търсел нещо. Спрял пред един висок и тесен каменен дворец, необикновено стар и вехт, и умолително разперил чуканчетата си. Сякаш чакал нещо. След минутка портите на двореца се разтворили. Другите зърнали лавици с книги — топлото тайно книжно сърце на Града. Пени пристъпил напред и портите се затворили след него.
— Можеш ли да повярваш, че изобщо се е случило? Кошмар! Но сега всичко свърши.
Странно, не личеше Анаис да обвинява него или себе си. Беше намерила начин да преживее събитията. А може въобще да не е била засегната. Човек трудно разбираше какво се мъти под тези руси къдрици.
Тя непрекъснато се озърташе за модела на бельо и след малко Куентин се смили и я пусна. Сбогуваха се и се мляснаха по бузите. Не си обещаха да поддържат връзка. Какъв бе смисълът да лъжат на този краен етап от играта? По нейните думи вече всичко беше свършило. Куентин остана на стълбището в топлата лятна вечер, докато не се сети, че хич не желае да се сблъска с Анаис на излизане.
Стъмваше се, а трябваше да пренощува някъде. Би могъл да си намери хотел, но защо да си прави труд? И защо да чака? Беше изоставил почти всичките си притежания във Филория, но с железния ключ на Фог не се беше разделил. Извади го от джоба на чисто новите си джинси, както клечеше на осеяната с боклуци улица в Манхатън, вдъхвайки супения мирис на града. Поднесе го към ухото си и от ключа зазвуча висока нота, сякаш бе камертон. Досега не беше забелязвал. Чувстваше се безбрежно самотен и само мъничко поуплашен.
Куентин стисна ключа в две ръце, затвори очи, отпусна се и се остави да го повлече. Все едно пътуваше с лифт за ски спускане. Ключът отвори невидим шев във въздуха и го ускори през някакво субизмерение към каменната тераса в "Брейкбилс". Болката от завръщането бе грандиозна, ала неволята бе още по-грандиозна. Имаше да уреди още една работа, а после всичко щеше да приключи завинаги.