Царе и царици
Като младши член на счетоводния отдел при "Плакс-Ко" консултант Куентин Колдуотър почти нямаше други задължения, освен чат-пат да ходи на събрания и да се държи възпитано с колегите, с които се сблъскваше в асансьора. В редки случаи, когато истински документи успееха да се озоват в пощата му или на бюрото му, той им удряше печат, без да ги чете. По една случайност бюрото на Куентин бе необичайно голямо за ново попълнение от неговия ранг, особено предвид младостта му (макар че побелялата коса му придаваше достолепие, несвойствено за годините), неясното образование и съмнителния трудов стаж. Един ден просто цъфна, зае офиса, опразнен от вицепрезидент, три пъти по-възрастен от него, и започна да взема заплата, както и да получава здравни и социални осигуровки (плюс гарантиран шестседмичен отпуск). В замяна на това джиткаше игри на гъзарския компютър, останал от пенсионираното вице.
Само че Куентин не инспирираше негодувание у колегите си, нито пък възбуждаше кой знае какво любопитство. Всички си мислеха, че другите знаят неговата история, а когато тази презумпция биваше оборена, приемаха, че някой горе знае. Ужким Куентин бил суперзвезда в някакъв надъхан европейски университет и владеел свободно сума ти езици. Фирмата беше щастлива да го има за кадър. Щастлива!
Пък и младежът беше приятен, нищо че се държеше малко чалнато. Вероятно беше умен. Изглеждаше умен. При всички положения работеше в счетоводството на "Плакс-Ко", а в консултантската фирма на "Грънингс Хънсакър Суон" цареше отборен дух.
Директорът Фог посъветва Куентин да се откаже. Трябвало да си почине, да обмисли нещата, може би да започне психотерапия. Но Куентин се беше напочивал. Беше видял достатъчно от магическия свят, за да му държи влага до гроб, и издигаше между себе си и него бариера, която никаква магия не можеше да разруши. В крайна сметка Фог се оказа прав, въпреки че не му стискаше да превърне в реалност собствения си довод: хората си бяха по-добре без магия, оправяйки се както могат с реалния свят. Навярно имаше такива екземпляри, които можеха да понесат властта на мага и които я заслужават, но Куентин не бе от тях. Време беше да порасне и да се изправи лице в лице с този факт.
И тъй, Фог го уреди на чиновническа работа във фирма, която въртеше огромни количества магьоснически пари. Куентин се возеше на метрото, ползваше асансьора и си поръчваше обяд като останалото човечество — добре де, като онези 0,1 процента най-привилегировано човечество. Поне родителите му бяха доволни. Облекчение беше да кажеш на майка си и баща си с какво си изкарваш хляба, без да ги излъжеш.
"Грънингс Хънсакър Суон" беше абсолютно всичко, на което се бе надявал — тоест място, където да поминува максимално незабележимо. Кабинетът му беше спокоен и тих, с климатик и наклонени френски прозорци. Офис материалите бяха в изобилие и от първо качество. Можеше да разглежда бизнес планове и търговски отчети колкото му душа иска. В интерес на истината Куентин изпитваше превъзходство над всички, които все още се замотаваха с магия. Той вече не беше магьосник, а мъж; мъжът поема отговорност за постъпките си.
През почивните дни чет нямаха разнообразните безсмислени развлечения, с които истинският свят снабдяваше Куентин. Видеоигри, порно по интернет, лелки в бакалията, които обсъждаха по мобилния си здравословното състояние на своите свекърви, найлонови торбички с щампата на някой супермаркет, заплели се в клоните на дърветата, разгърдени дядковци, които седяха на верандите пред къщите си, огромните авточистачки на синьо-белите автобуси от градския транспорт, премахващи огромни количества дъждовна вода от предното стъкло — напред-назад, напред-назад, напред-назад.
Само това му беше останало и трябваше да му стигне. Като маг той се нареждаше сред сенчестите монарси на света, но абдикира от трона. Свали си короната и я заряза: нека си я сложи следващият глупак. Le roi est mort, "Кралят е мъртъв". Този нов негов живот представляваше своеобразно вълшебство, върховното вълшебство, което щеше да сложи край на всички вълшебства — завинаги.
Един ден, след като покоси няколко различни герои в няколко различни компютърни игри и след като прерови разни уебсайтове, от които хич, ама хич не се интересуваше, Куентин забеляза, че неговият електронен бележник му показва, че има събрание. Беше започнало преди половин час на един доста отдалечен етаж в корпоративния монолит на "ГХС". Куентин реши да отиде.