— Но, хайде, за да ни докажете силата на вашия гений, ще можете ли да ни кажете едно нещо, което единствени ние двамата знаем?
— Кое? — Калиостро се усмихна.
— Ами какво прави във Версай този доблестен Таверне, вместо да живее спокойно в красивия си роден край — земите на Мезон-Руж, които кралят откупи за него преди три години?
— Нищо по-просто, господин маршал — отговори Калиостро. — Преди десет години господинът искаше да даде дъщеря си, госпожица Андре, на Луи XV, но не успя.
— Ох! — промърмори Таверне.
— Днес господинът иска да даде сина си Филип дьо Таверне на кралица Мария-Антоанета. Попитайте го дали лъжа?
— Бога ми! Този човек, ако не е магьосник, да ме вземат дяволите — каза треперещ Таверне.
— Ай! Не говори така грубо за дявола, мой стари приятелю — възкликна маршалът.
— Ужасен! Ужасен! — мърмореше Таверне.
И се обърна, за да помоли още веднъж Калиостро да бъде дискретен, но той беше изчезнал.
— Хайде, Таверне, да отидем в салона — каза маршалът, — ще изпият кафето без нас или, което би било по-лошо, ще го пием студено.
И той бързо отиде в салона.
Но салонът бе пуст: нито един от гостите не бе имал смелостта да види насреща си ужасния прорицател. Свещите горяха в свещниците, кафето димеше в дълбоката каничка, огънят съскаше в огнището. Всичко това напразно.
— За Бога, стари приятелю, изглежда, ще си пием кафето двамата сами… Е, добре! Къде се дяна, дяволе?
Ришельо се огледа на всички страни, но старчето се бе измъкнало като другите.
— Все едно! — каза маршалът, дяволито усмихвайки се, както би казал Волтер, и потривайки сухите си бели ръце, отрупани с пръстени. — Все едно, аз ще бъда единственият от всички поканени, който ще умре в леглото си. Хе, хе! Аз — в моето легло. Аз, граф Калиостро, ви вярвам. В моето легло и колкото е възможно по-късно. Хей! Камериерът ми и капките ми!
Слугата влезе с флакон в ръка и двамата минаха в спалнята21.
3.
Две непознати жени
Зимата на 1784 година бе чудовището, което погълна една шеста от Франция и което изръмжа пред портите, но ние не можахме да го видим при херцог Дьо Ришельо, разположени в толкова топлата и благоуханна столова.
Наистина, който е на топло, може да се възхищава на черните дървета и да открива очарование в печалния изглед на балсамираните от зимата полета. Този, който усеща да достигат до сетивата му приятните миризми на очакващия го обяд, той може от време на време да вдишва през някой открехнат прозорец силния, пронизващ повей на зимата и ледените пари на снега, които обновяват въображението му.
Накрая този, който е прекарал един ден без страдания, докато милиони от сънародниците му са страдали, а той се изтяга под пухения юрган, сред фини чаршафи и приятна топлина, и като онзи егоист, за когото говори Лукреций и когото прославя Волтер, той може да счита, че всичко върви добре в най-добрия от съществуващите светове.
Но онзи, който мръзне, съвсем не съзира великолепията на природата, еднакво разкошна и в бялата, и в зелената си мантия. Гладният търси земята и избягва небето, небето без слънце и следователно без усмивка за нещастието му.
Впрочем по времето, до което стигнахме — средата на април, триста хиляди нещастници, умиращи от студ и глад, страдаха в Париж, същия този Париж, в който, под предлог че в никой друг град няма повече богати хора, нищо не бе предвидено, за да се попречи на бедните да гинат от студ и мизерия.
През последните четири месеца суровото и натежало небе пъдеше клетниците от селата в градовете така, както обикновено зимата гони вълците от горите към селото.
Нямаше повече хляб, нямаше повече дърва. Нямаше хляб за тези, които издържаха на студа, нямаше дърва, за да се пече хлябът.
Всички доставени провизии Париж бе погълнал за един месец. Старейшината на търговците, недалновиден и неспособен, не знаеше как да достави в поверения на грижите му Париж двеста хиляди корди22 дърва, които бяха на разположение в един район на двеста левги23 от столицата.
Той се извиняваше, че ледът пречел на конете да се движат — когато ледовете се топели, не достигали коли и коне. Луи XVI, винаги добър, винаги човеколюбив, винаги по-чувствителен към материалните нужди на народа, чиито социални потребности по-лесно се изплъзваха от вниманието му, най-напред предостави една сума от двеста хиляди ливри за наемане на коли и коне, а впоследствие подложи и едните, и другите на насилствена реквизиция.
Същевременно потреблението продължаваше да поглъща всички пристигащи стоки. Трябваше да се облагат с данъци купувачите. Никой нямаше право да вземе от главния склад първоначално повече от една кола дърва, по-късно — повече от половин кола. Тогава се видя как расте опашката пред вратите на складовете за дърва, както по-късно щяха да видят опашката, удължаваща се пред вратите на хлебарниците.
21
Всички предсказания на Калиостро се сбъдват, а как става това — читателят може да проследи в романите „Анж Питу“ и „Графиня Дьо Шарни“, които са посветени на падането на Бастилията и последващите пагубни събития за аристокрацията — бел.ред.
23
Левга — мярка за разстояние (още миля), земна левга = 4444 м, морска миля = 5556 м — бел.прев.