— Все пак трябва да има някакво име, поне име на светец — добави свещеникът.
— Да, госпожицата пожела да се нарича Тусен97.
— Значи тук влизат всички! — отвърна свещеникът и се засмя на своята игра на думи.
Бозир започваше да губи търпение, ала мъдрото влияние на германеца все още го възпираше. Той се сдържа.
— И тъй — каза свещеникът, — с това кръщелно име, с всички светии като закрилници, можем да минем без баща. Да впишем: „Днес ни бе представено отроче от мъжки пол, родено вчера в Бастилията, син на Никол-Олива Льоге и на… баща неизвестен.“
Бозир се втурна разярен към свещеника, стисна го силно за китката и изкрещя:
— Тусен има баща, както има и майка! Той има нежен баща, който няма да отрече родството. Запишете, моля ви, че Тусен, роден вчера от госпожица Никол-Олива Льоге, е син на Жан-Батист Тусен дьо Бозир, присъстващ тук!
Можем да си представим смайването на свещеника, на кръстника и кръстницата. Свещеникът изпусна перото, а акушерката едва не изтърва детето. Бозир го пое в своите ръце, покри го с жадни целувки и положи върху челото на клетото отроче първото кръщение, най-святото на тоя свят след Божието — кръщението на бащините сълзи.
Присъстващите, макар и свикнали на драматични сцени и на обикновеното неверие на волтерианците от това време, бяха трогнати. Само свещеникът запази хладнокръвие и постави под съмнение бащинството, може би не му се пишеше отново.
Ала Бозир разбра затруднението и сложи върху кръщелните купели три луидора, които много по-добре от сълзите установиха правото му на баща и доказаха неговата искреност. Свещеникът се поклони, прибра седемдесет и двете ливри и зачеркна двете изречения, които преди малко бе написал язвително в своя регистър.
— Обаче, господине — рече той, — тъй като декларацията на господин хирурга на Бастилията и на акушерката Шопен беше недвусмислена, ще трябва сам да впишете и да удостоверите, че се обявявате за баща на детето.
— Аз! — извика Бозир, неспособен да сдържа радостта си. — Но аз ще напиша това с кръвта си!
Той грабна възторжено перото.
— Внимавайте — каза му тихо ключарят Гийом, който не бе забравил ролята си на добросъвестен човек. — Според мен, драги господине, вашето име звучи лошо на някои места, има опасност да бъде вписано в държавните регистри с дата, която доказва едновременно вашето присъствие и любовната ви връзка с една обвиняема.
— Благодаря ви за съвета, приятелю — отвърна Бозир гордо, — личи, че сте честен човек, но да се отрека от сина на моята жена…
— Нима тя е ваша жена? — извика хирургът.
— Законна! — извика свещеникът.
— Да й върне Бог свободата — каза Бозир, разтреперан от удоволствие — и още на другия ден Никол Льоге ще се нарича Бозир като моя син и като мен!
— Междувременно вие се излагате на опасност — повтори Гийом, — мисля, че ви търсят.
— Аз няма да ви предам — обади се хирургът.
— Нито аз — каза акушерката.
— Нито пък аз — каза свещеникът.
— А когато ме предадат — продължи Бозир, въодушевен като мъчениците, — ще изтърпя колелото за мъчение заради утешението да разпозная сина си.
— Ако бъде измъчван на колелото — каза тихичко на акушерката господин Гийом, който се гордееше с бързите си и уместни забележки, — няма да е, загдето се обяви за баща на малкия Тусен.
След тази шега, която накара акушерката Шопен да се усмихне, той пристъпи към формалностите по регистрацията и разпознаването на младия Бозир. Бозир написа декларацията си с великолепни, но не многословни изрази, като описанията на всеки подвиг, с които се гордееше авторът. Той я препрочете, сложи препинателните знаци, подписа я и накара четиримата присъстващи също да я подпишат.
После я прочете и провери отново, целуна сина си, кръстен, както се полага, пъхна под кръщелната му покривка десет луидора, окачи на вратлето му един пръстен — подарък, предназначен за родилката, и горд като Ксенофонт98 при прословутото му отстъпление, отвори вратата на църквата, решил да не си служи и с най-малка хитрост, за да се изплъзне от полицейските агенти, ако сметнеше, че те са толкова нагли да го арестуват сега.
Групичките просяци не бяха напуснали църквата. Ако можеше да ги огледа по-внимателно, Бозир може би щеше да познае сред тях прословутия Практичен, виновника за изпадането му в немилост, но нищо не помръдна. Новите дарения, които Бозир направи, бяха посрещнати с безмерни „Бог да ви пази!“ и щастливият баща се измъкна от „Сен Пол“ с вид на благородник, уважаван, гален, благославян и ласкан от бедняците в енорията.
98
Ксенофонт (ок. 430 — 354 пр.н.е.) — древногръцки писател, историк и общественик. Участвал в похода на цар Кир Млади срещу брат му персийския цар Артаксеркс II и ръководил отстъплението от Месопотамия до Тракия — бел.прев.