Таверне-баща бе проследил с очи сина си, когато се отдалечаваше от кралицата, за да се заеме с шейната.
Но скоро зоркият му поглед се бе върнал върху кралицата. Този оживен разговор на кралицата с девера й го поразтревожи, защото той прекъсваше онази фамилиарност, засвидетелствана преди малко от кралицата към сина му.
Той само му махна приятелски. Филип привършваше необходимата подготовка за тръгване на шейната и както му бе разпоредила кралицата, пожела да отиде да целуне баща си, когото не бе прегръщал от десет години, но той го отпрати, махайки с ръка:
— По-късно, по-късно, след като изпълниш задълженията си, ще поговорим.
Филип се отдалечи и баронът с радост видя, че господин Д’Артоа бе освободен от кралицата.
Тя се настани в шейната, накара и Андре да се качи при нея и тъй като се появиха двама едри хайдуци32, за да бутат шейната, каза:
— Не, не, съвсем не искам по този начин. Вие не карате ли кънки, господин Дьо Таверне?
— Моля да ме извините, госпожо — започна Филип.
— Дайте кънки на господин рицаря — заповяда кралицата. После добави: — Не знам какво ми подсказва, че карате кънки така добре, както и Сен Жорж.
— Някога Филип караше кънки много елегантно — каза Андре.
— И сега нямате съперник, нали, господин Дьо Таверне?
— Госпожо, след като Ваше превъзходителство има такова доверие в мен, аз ще направя всичко най-добро, на което съм способен.
Изричайки тези думи, Филип вече си бе поставил кънки, наточени като бръснач. Застана зад шейната, побутна я с една ръка и пързалянето започна. Тогава видяха рядко зрелище.
Сен Жорж, кралят на гимнастиците, Сен Жорж, елегантният мулат, нашумелият мъж, недостижим в изпълнението на всякакви физически упражнения, Сен Жорж откри съперник в този млад мъж, който дръзна да му се изпречи на пътя.
След малко той се втурна в полет около шейната на кралицата с такива вежливи реверанси, изпълнени с толкова чар, реверанси, каквито върху паркета на Версай никой снажен придворен измежду най-пленителните не бе правил; описваше около шейната най-точните и най-бързи кръгове, нанизвайки поредица от пръстени, чудесно свързани един с друг по такъв начин, че всяка нова дъга винаги предшестваше идването на шейната, която го изоставяше, след което с мощен тласък наваксваше, движейки се по елипса, това, което беше пропуснал.
Никой дори с поглед не можеше да следва това движение, без да бъде зашеметен, обаян, възхитен.
Тогава, предизвикан, Филип, започна игра, изпълнена с много дързост; тласна шейната с такава страхотна бързина, че два пъти Сен Жорж вместо пред нея направи своя кръг зад нея и тъй като скоростта на шейната караше много хора да крещят от уплаха, а виковете можеха да уплашат кралицата, Филип попита:
— Ако Ваше величество пожелае, ще спра или най-малкото ще намаля хода.
— О-о, не, не! — извика кралицата с онази необуздана страст, която влагаше както в работата, така и в удоволствията си. — Не, не се страхувам, по-бързо, ако можете, рицарю, по-бързо!
— Толкова по-добре, благодаря за позволението, госпожо, здраво ви държа, разчитайте на мен.
И яката му ръка отново се вкопчи в триъгълника на облегалото, но от рязкото движение шейната се олюля. Сякаш всеки миг щеше да я вдигне върху изправените си ръце.
Тогава, подпирайки се и с другата си ръка — усилие, което до момента бе пренебрегвал — той увлече шейната като играчка в стоманените си ръце.
От този момент нататък пресичаше всеки кръг на Сен Жорж с още по-големи кръгове, така че шейната кръжеше и се превърташе обратно по цялата си дължина така, както Сен Жорж върху обикновените си подметки набраздяваше леда. Въпреки обема си, въпреки теглото си, въпреки пространството шейната на кралицата се бе превърнала в кънки; тя оживяваше, тя летеше, въртеше се като танцьор.
Сен Жорж, по-грациозен, по-изискан, по-точен на завоите, скоро започна да се безпокои. Пързаляше се вече час. Филип, виждайки го целия в пот, забелязвайки напрежението на треперещите мускули на краката му, реши да го победи с умора.
Промени хода и като се отказа от кръговете, които го затрудняваха да повдига всеки път шейната, тласна екипажа направо пред себе си.
Шейната се понесе по-бързо от стрела.
Сен Жорж с един-единствен удар с крак го бе настигнал, но Филип улови момента, когато следващият импулс удвоява силата на първия, именно тогава той тласна шейната по непокътнатия лед и това стана така стремително, че изостана зад нея.
Сен Жорж се хвърли да догони шейната, но тогава Филип, като съсредоточи силите си, така изящно се плъзна върху извивката на кънката и премина пред Сен Жорж, че постави двете си ръце на шейната, после с Херкулесово движение рязко я обърна и я тласна в обратна посока, а в това време Сен Жорж, повлечен от последното си усилие, не можейки да се удържи и откъснат на недостижима дистанция, се оказа напълно изпреварен.