— По-малко жестоко обаче от това при Креси8 — усмихна се Кондорсе.
— Вярно, господине — усмихна се и Калиостро, — поражението при Креси беше нещо ужасно, оказа се не победа само над една армия — победена бе Франция. Но нека се съгласим също, че това поражение не бе съвсем лоялна победа за Англия. Крал Едуард9 разполагаше с топове — обстоятелство, съвършено неизвестно на Филип дьо Валоа10, или по-скоро обстоятелство, на което Филип дьо Валоа не пожела да повярва, въпреки че го бях предупредил, че му бях казал, че със собствените си очи съм видял тези четири топа, които Едуард бе закупил от венецианците.
— Ах, вие сте познавали Филип дьо Валоа? — възкликна графиня Дю Бари.
— Госпожо, имах честта да бъда един от петимата благородници, които го охраняваха, когато напускаше бойното поле — обясни Калиостро. — Бях дошъл във Франция с нещастния стар крал на Бохемия11, който беше сляп и който рухна, когато му съобщиха, че всичко е изгубено.
— О, Боже мой! Господине, няма да повярвате колко съжалявам, че вместо да участвате в битката при Креси, сте участвали в тази при Акциум!12 — каза Ла Перуз.
— И защо, господине?
— Ами защото щяхте да ме посветите в някои подробности на мореплаването, които въпреки хубавия разказ на Плутарх за мен си останаха съвсем загадъчни.
— Кои, господине? Бих бил щастлив, ако мога да ви бъда полезен с нещо.
— Били сте там?
— Не, господине, по това време бях в Египет, натоварен от царица Клеопатра да възстановя Александрийската библиотека, работа, която повече от всеки друг бях в състояние да извърша, тъй като лично познавах най-добрите автори на древността.
— И сте видели царица Клеопатра, господин Дьо Калиостро? — възкликна графиня Дю Бари. — Толкова ли е красива, както се говори?
— Графиньо, вие знаете — красотата е относително нещо. Очарователна царица в Египет, Клеопатра в Париж би могла да бъде само прелестна кокетка.
— Не оскърбявайте кокетките, графе.
— Опазил ме Господ!
— И тъй, Клеопатра беше…
— Малка, слаба, пъргава, одухотворена, с големи бадемови очи, гръцки нос, зъби като перли и ръка като вашата, госпожо, ръка, достойна да държи скиптър. Вижте, ето един диамант, който ми даде и който бе получила от брат си Птолемей — носеше го на палеца.
— На палеца!? — учуди се госпожа Дю Бари.
— Да, такава беше египетската мода, а аз, виждате, едва го поставям на малкия си пръст.
И изваждайки пръстена, той го подаде на графиня Дю Бари. Беше толкова великолепен диамант, с такава дивна прозрачност и така изкусно шлифован, че можеше да бъде оценен на стойност тридесет или четиридесет хиляди франка. Диамантът обиколи масата и се завърна при Калиостро, който отново спокойно го постави на пръста си.
— Ах! Виждам, не ми вярвате. Това фатално недоверие, с което трябва да се боря през целия си живот! Филип дьо Валоа не ми повярва, когато му казах да започне преговори с Едуард, Клеопатра не ми повярва, когато й казах, че Антоний ще бъде победен. Троянците не ми повярваха, когато по повод на дървения кон им казах: „Касандра е вдъхновена, послушайте Касандра13!“
— Ах, това е удивително! — Графиня Дю Бари се превиваше от смях. — Наистина никога не съм виждала човек като вас, едновременно толкова сериозен и толкова забавен.
— Уверявам ви, Йонатас беше много по-забавен от мен — Калиостро се поклони. — Очарователен веселяк! В такава степен, че когато бе убит от Саул, за малко не се побърках14.
— Знаете ли, графе, че ако продължите — каза херцог Дьо Ришельо, — ще побъркате бедния Таверне, който се страхува от смъртта и ви гледа съвсем плахо, като ви смята за безсмъртен. Хайде, кажете честно — безсмъртен ли сте или не?
— Съвсем не разбирам какво имате предвид, но знам, че мога да потвърдя едно нещо.
— Кое? — попита Таверне, най-любопитният от слушателите на графа.
— Че съм видял всички тези неща и съм посещавал личностите, за които току-що говорих.
— Познавали сте Монтекукули?
— Така, както познавам вас, господин Дьо Фаврас, и дори по-отблизо, защото вас имам честта да ви видя за втори или трети път, докато с изкусния стратег, за когото говорим, съм живял почти една година в една палатка.
— Познавали сте Филип дьо Валоа?
— Както имах честта да ви кажа, господин Дьо Кондорсе, но след като той се завърна в Париж, аз напуснах Франция и се върнах в Бохемия.
— И Клеопатра?
— Да, графиньо, и Клеопатра. Казах ви, че тя имаше очи, черни като вашите, и шия, красива почти като вашата.
8
Креси — градче, в което на 26 август 1346 г. англичаните под командването на Едуард III, разгромяват френските войници и крал Филип VI — бел.ред.
9
Едуард III (1312 — 1377) — крал от 1327 на Англия и на Ирландия; от династия Плантагенети. Син на Едуард II. През 1346 Едуард III е провъзгласен от англичаните за крал на Франция. Синът му Едуард — Черния принц (1330 — 1376), печели победа над французите в битката при Поатие (19 септ. 1356) — бел.ред.
10
Филип VI (1293 — 1350) — френски крал от 1328, от династията Валоа. Син на Шарл IV Хубави — бел.ред.
11
Бохемия — латинско име на територията, населявана от племето бои — келтски племена на територията на Северна Италия и Южна Чехия — бел.ред.
12
Битката, която решава войната между Египет и Рим, се състои на 2 септември 31 г. пр. Хр. в залива на Амбракия, на западния бряг на Гърция. В историята е известна като битката при Акциум. Октавиан обкръжава вражеската флотилия. Антоний успява да пробие обръча, но само няколко кораба се спасяват заедно с него. Останалите кораби и войските по суша се предават без бой. С една четвърт от флотилията Антоний и Клеопатра бягат в Египет — бел.ред.
13
Касандра — в древногръцката митология прорицателка, дъщеря на цар Приам и Хекуба. Отхвърлила любовта на Аполон и прокълната от него никой да не вярва в предсказанията й. След падането на Троя Агамемнон я получава като плячка — бел.ред.
14
Дюма има предвид библейската история за Йонатан (от лат. Jonathas или Jonathan) и Саул. 1 Царе, гл. 18–19 — бел.ред.