— Господине, аз няма да произнасям хвалебствени слова. Знайте само, че не сте дали дори един-единствен оръдеен изстрел в прослава на Франция, без моето сърце да се е разтуптяло от възторг и признателност към вас!
Щом кралицата свърши, се приближи граф Д’Артоа със сина си херцог Д’Ангулем.
— Сине, вие виждате един герой — каза той. — Разгледайте го добре, това е рядкост!
— Монсеньор, преди малко четях за великите мъже от Плутарх, но не ги виждах. Благодаря ви, че ми представихте господин Дьо Сюфрен — отговори младият принц на баща си.
По шушукането, което се разнесе наоколо, детето разбра, че току-що е изрекло думи, които ще се запомнят. Тогава кралят взе ръката на Дьо Сюфрен и разпореди да го отведат първо в кабинета му, за да разговаря с него като географ за пътешествията и за експедицията му. Но Дьо Сюфрен почтително се възпротиви:
— Сир, един от офицерите ми е допуснал много тежко нарушение на дисциплината и смятам, че единствено Ваше величество трябва да бъде съдник в случая.
— Ах, господин Дьо Сюфрен, очаквах първото ви искане да бъде за някакво благодеяние, а не за наказание.
— Сир, имах честта да кажа на Ваше величество да бъде съдник на това, което трябва да направи.
— Слушам.
— В последния бой офицерът, за когото говоря на Ваше величество, се качи на „Север“.
— Аха, корабът, който се предаде — каза кралят, смръщвайки вежди.
— Сир, капитанът на „Север“ действително се беше предал — каза Дьо Сюфрен, покланяйки се, — и когато сър Хюс, английският адмирал, вече изпраща лодка за замяна на екипажа и превземане на кораба, лейтенантът, който надзирава палубните батареи, забелязва, че стрелбата се прекратява, и тъй като бил получил заповед да спре оръдейния огън, се изкачил на мостика и видял, че корабът е предаден и капитанът е готов да бъде отведен. Моля за извинение Ваше величество, сир, но при тази гледка френската му кръв се разбунтувала. Тогава той грабнал морския флаг, който му бил подръка, взел един чук и командвайки за възобновяване на огъня, заковал флага под обстрела. Именно благодарение на този инцидент, сир, „Север“ бе запазен за Ваше величество.
— Добра постъпка! — възкликва кралят.
— Храбра постъпка! — добави кралицата.
— Да, сир, да, госпожо, но е тежко нарушение на дисциплината. Заповедта е била дадена от капитана, лейтенантът трябваше да се подчини. Аз всъщност ви моля за милост към този офицер, моля ви още по-настойчиво, защото е мой племенник.
— Ваш племенник! И вие нищо не сте ми казали за това? — възкликва отново кралят.
— О, кралю, не, но имах честта да докладвам на господин министъра на флота, молейки го нищо да не казва на Ваше величество, преди аз да съм издействал милост за виновника.
— Молбата е удовлетворена — извика кралят — и предварително обещавам покровителството си над всеки недисциплиниран, който съумее така да защити честта на морския флаг и на краля на Франция. Вие трябваше да ми представите този офицер, господин командващ.
— Той е тук — каза Дьо Сюфрен — и тъй като Ваше величество позволява…
Дьо Сюфрен се обърна:
— Приближете се, господин Дьо Шарни.
Кралицата трепна. Това име будеше в съзнанието й твърде свеж спомен, за да бъде забравено.
Тогава един млад офицер се отдели от групата на Дьо Сюфрен и веднага застана пред очите на краля.
Кралицата едва не тръгна към младия мъж, толкова бе развълнувана от разказа за благородната му постъпка. Но като чу името и като видя моряка, когото Дьо Сюфрен представяше на краля, тя се спря, пребледня и промълви нещо. Госпожица Дьо Таверне също пребледня и неспокойно погледна към кралицата.
Що се отнася до господин Дьо Шарни, без да вижда, без да се оглежда, без лицето му да изразява някакви други вълнения освен респект, се поклони пред краля, който му подаде ръката си да я целуне, после, скромен и треперещ под жадните погледи на присъстващите, се върна обратно сред офицерите, които започнаха шумно да го поздравяват и щяха да го задушат с ласкателства.
Настъпи момент на мълчание и вълнение, когато можеха да се видят: кралят — сияещ, кралицата — усмихната и нерешителна, господин Дьо Шарни — с наведени очи. И Филип — неспокоен и наблюдателен, от когото не убягна възбудата на кралицата.
— Хайде, хайде — каза най-после кралят, — елате, господин Дьо Сюфрен, заповядайте да поговорим, умирам от желание да ви изслушам и да ви докажа колко често мислех за вас.
— Сир, толкова добрини…
— О, вие ще видите картите ми, господин командващ, ще видите всеки етап от експедицията си предвиден или предначертан с моите усилия. Елате, елате!