Тя се замечта.
— Една милосърдна дама, която дава сто луидора, може да бъде приета в мансарда, тя може и да помръзне върху студените ми плочки, да се поизмъчи върху столовете ми, твърди като скарата на Сан Лоран без огъня. Но един от князете на църквата, чест будоарен гост, повелител на сърцата! Не, не! На мизерията, която ще бъде посетена от негово преподобие, й е необходим повече лукс, отколкото на някои богати.
После се обърна към прислужницата, която привършваше приготвянето на леглото й:
— До утре, госпожо Клотилд, не забравяйте да ме събудите рано.
След тези думи, несъмнено за да се отдаде на размисъл, без да бъде притеснявана, графинята направи знак на старицата да я остави сама.
Клотилд подкладе огъня, който беше заровен в пепелта, за да се придаде по-беден вид на жилището, после затвори вратата и се оттегли в пристройката, където спеше.
Жана дьо Валоа, вместо да заспи, през цялата нощ кроеше планове. Нахвърли бележки с молив под светлината на кандилото, после, уверена в утрешния ден, към три часа сутринта се отдаде на отдих, от който я извади призори Клотилд, която също не бе спала повече от нея, но бе останала вярна на наставленията й.
Към осем часа тя бе привършила тоалета си, състоящ се от елегантна копринена рокля и изискана прическа. Нагиздена едновременно и като знатна дама, и като красива жена, с бенка на лявата буза, с куртка с бродирани маншети, тя поръча да й бъде намерена някаква ръчна количка оттам, където този вид превозни средства се намираха, тоест от улица „Пон-о-Шу“. Предпочиташе стол носилка, но за него трябваше да се ходи много далече.
Снажният овернец със стол количка получи нареждане да остави госпожа графинята на площад „Роаял“, където под сводовете на Миди, стар приземен етаж на изоставена къща, се помещаваше майстор Фингре, тапицер декоратор, който поддържаше оказионни мебели и други вещи, по-точно за продажба и отдаване под наем.
Овернецът бързо откара клиентката си от „Сен Клод“ до площад „Роаял“.
Десет минути след излизането си графинята беше пред магазина на майстор Фингре, където след малко ще я намерим възхищаваща се и избираща на място. Там цареше невъобразим хаос, който ще се опитаме да опишем.
Нека си представим помещение с дължина около петдесет стъпки на около тридесет ширина и с височина седемнадесет; стените, покрити с килими от времето на Анри IV и Луи XIII; тавана, сред множеството окачени предмети, луксозни многосвещни полилеи от XVII век се блъскаха препарирани гущери, църковни лампи и хвърчащи риби. По земята натрупани килими, рогозки, мебели с изкусно извити колони, с издялани четвъртити крака, изящни дъбови бюфети, масички в стил „Луи XV“ с позлатени крачета, дивани, покрити с розова дамаска или с кадифе от Утрехт, кушетки, широки кожени фотьойли, каквито обичаше Сюли, долапи от абаносово дърво с релефни пана и меден обков, маси с плот от емайл или порцелан, табли за игра, тоалетки, скринове, изцяло украсени с мозайка, изобразяваща прибори или цветя. Легла от розово или от дъбово дърво върху подиум или с балдахин, завеси във всякаква форма, от всякакъв плат, с всякакъв десен, хармониращи или отблъскващи в полумрака на това помещение. Клавесини, цитри, арфи, поставени върху масичка на един крак, кучето на Марлборо, препарирано, с очи от емайл. После бельо от всички качества; рокли, нависени до кадифени одежди, гривни от стомана, от сребро, от седеф. Свещници, портрети на праотци, гравюри в рамки в два цвята и всякакви модерни по онова време имитации на Верне, на същия Верне, комуто кралицата така грациозно и изискано казваше: „Несъмнено, господин Верне, вие сте единственият във Франция, който прави и дъжда, и хубавото време.“
16.
Майстор Фингре
Ето всичко, което съблазняваше очите, а следователно и въображението — малките съкровища в магазините на майстор Фингре на площад „Роаял“. Надписът честно обявяваше, че стоките не са нови, но комплектовани, те си покачваха стойността, покачваше се и цената им и накрая образуваха едно цяло, много по-значително от това, което и най-неотстъпчивите търговци щяха да поискат.