— Да, познавам го, той е лежал в тази болница.
— След като не искате нищо за себе си, помолете го да ми отбележи във военната книжка, че съм се явила на отчет. Аз съм комсомолка, тука е така — ако може да не пътувам триста километра, ако може, значи все едно бог го праща.
— Добре, ще му кажа.
Кононов се върна и аз му изложих молбата на медицинската сестра.
— Е, къде е тя?
— Ето я там.
— Хайде, давай книжката, нямам печати в мене, но ще й донеса книжката след една седмица, като минавам оттук. — И Кононов сложи в джоба си военната книжка. Колата забоботи пред входа.
Мина седмица, но военният комисар не пристигна. Две седмици… Месец… След три месеца медицинската сестра дойде при мен да говорим.
— Ах, каква грешка направих! Трябваше… Тук има някакъв капан.
— Какъв капан?
— Не знам какъв, ще ме изключат от комсомола.
— Е за какво ще Ви изключат?
— За връзки с враг на народа, за това, че изпуснах от ръцете си военната книжка.
— Ама вие я дадохте на комисаря.
— Не, не беше така. Аз ви я дадох на Вас, а Вие — или на комисаря… Ето това изясняват в комитета. На кого съм я дала — на Вас или направо на комисаря. Аз казах, че на вас. Нали на Вас?
— Да, но аз пред Вас я дадох на военкома.
— Нищо подобно не знам. Знам само, че се е случило ужасно нещастие, изключват ме от комсомола, уволняват ме от болницата.
— Трябва да отидете в селището, в райвоенкомата.
— Да загубя две седмици? В самото начало трябваше да направя така.
— Кога заминавате?
— Утре.
След две седмици срещнах медицинската сестра в коридора като градоносен облак.
— Какво стана?
— Военкомът е заминал на континента, вече си е оправил сметките. Сега имам грижи — вадя нова книжка. Аз ще успея да направя така, че да ви изгонят от болницата, да ви пратят в наказателната мина.
— Ама аз какво общо имам?
— А кой друг? Това е хитър капан — така ми обясниха в МВД.
Аз се стараех да забравя за тази история. В края на краищата, никой в нищо още не ме беше обвинил и на разпит не ме беше викал, но паметта за полковник Кононов се обагри в някакви други тонове.
Една нощ внезапно ме викнаха на портала.
— Ето го, той е, — крещеше зад бариерата полковник Кононов. — Пуснете го!
— Минавайте. А вие, казват, сте се стегнали за континента?
— Аз се стегнах за отпуска, но не ме пуснаха в отпуска. Аз си издействах изплащане на дължимите заплати и се уволних. Напълно. Заминавам. Дойдох да се сбогувам.
— Само да се сбогувате?
— Не. Когато си предавах досиетата, в ъгъла на бюрото намерих една военна книжка — все не можех да си спомня откъде съм я взел. Ако беше на твое име, щях да се сетя. А на Левия бряг оттогава не съм бил. Ето, всичко е сложено. Печат, подпис, вземи и я дай на онази дама.
— Не, — казах аз. Вие й я дайте.
— Защо така? Сега е нощ.
— Аз ще я викна тук от вкъщи с куриер. Но трябва да я предадете лично, полковник Кононов.
— Ти си знаеш.
Медицинската сестра долетя и Кононов й връчи документа.
— Късно е, аз вече всички заявления подадох, изключиха ме от комсомола. Почакайте, напишете на бланката няколко думи.
— Моля за извинение.
И изчезна в мразовитата мъгла.
— Е, честито. Ако беше трийсет и седма година, щяха да ви разстрелят за такива номерца — зло каза сестрата.
— Да — казах аз — и вас също.
Рива-Рочи
Смъртта на Сталин не внесе кой знае какви нови надежди в загрубелите сърца на затворниците, не стегна износените мотори, изморили се да тикат сгъстената кръв по твърдите стеснени вени.
Но всички радиочестоти отразяваха едно многократно ехо на планините, на снега, на небето, по всички кътчета на килийното арестантско житие пълзеше една дума, важна дума, обещаваща да разреши всичките ни проблеми: дали да не се обявят праведниците за грешници, дали да не се накажат злодеите, дали пък не е намерен начин безболезнено да се върнат на предишното им място избитите зъби.
Възникваха и пълзяха слухове от класически характер — приказки за амнистия.
Юбилеят на всяка държава — от първата й годишнина до тристагодишнината, коронацията на наследниците, смяна на властта, дори и на кабинетите — всичко това се явява на подземния свят от задоблачните висини във вид на амнистия. Това е класическа форма на общуването на върховете и низините.