Той се бе извърнал настрана и само й кимна.
Тя се разбърза, съвсем забравила защо беше дошла на тази улица, притиснала сгънатия накриво вестник и от време на време си посмукваше пръста.
Бързо при мама! По-скоро да го прочетем заедно! Веднага щом определят на татко в кой град ще бъде въдворен, мама ще замине при него и лично ще му занесе вестника.
Кореспондентът не е знаел! Не е знаел, иначе никога нямаше да напише за него! И редакцията не е знаела, иначе нямаше да напечата това! Младият ентусиаст беше доживял до тържеството на светлите си идеи, понеже бяха отменили смъртната му присъда, бе прекарал двадесет години по затвори и лагери. А сега на път за вечното заточение изпрати молба лично до Берия да го въдворят в долината на река Чу. Но го натириха другаде и комендатурата се чудеше как да използува това никому ненужно старче — за него нямаше подходяща работа, а не си беше изработил за пенсия.