С всеки следващ миг Дженсън като че чуваше стъпките на магьосника да се приближават все повече към тях. Ако този човек ги заловеше, оръжията на Себастиан нямаше да помогнат. Ако магьосникът Рал ги видеше, щеше да познае коя е Дженсън, щеше да разбере, че е дупка в света, родено без дарба отроче на Мрачния Рал. И тогава нищо нямаше да може да и помогне. Щяха да я пипнат.
Себастиан се появи, следван от капитана.
— Да вървим.
Отново изглеждаше като обикновен пътник с тъмнозелено наметало. Малцина биха заподозрели, че отдолу се крие цял арсенал оръжия. Сините му очи и щръкналата бяла коса го отличаваха от останалите. Може би това бе причината стражите да го спрат.
Капитанът хвана Дженсън за ръката.
— Както каза тя — той кимна към Морещицата, — нека добрите духове ви закрилят.
Подаде и лампата. Дженсън изрече искрената си благодарност, след което хукна да настигне другите двама.
Найда ги поведе през мрачни коридори и пусти зали. Прекосиха бързо нещо като цепнатина направо в скалата, която нямаше таван — поне погледът на Дженсън се изгуби в черната бездна над главата и. Подът като че беше от естествен камък, стената отдясно — грубо издялана направо в скалата. Вляво обаче облицовката бе от напръскани розови гранитни блокове, всеки, от които по-голям от всяка от къщите, които Дженсън бе живяла през живота си. Тези блокове бяха тъй добре напаснати един в друг, че помежду им не можеше да мине дори острие на нож.
Не след дълго потънаха в ниска врата встрани, която ги отведе към тясно желязно мостче над бездънна пропаст. На светлината на лампата Дженсън различи губещите се в нищото скали от двете страни. Дъно нямаше. Застанала на мостчето над гигантската бездна, тя се почувства дребна като мравка.
Морещицата, която вървеше пред нея с ръка на желязното перило, спря и се обърна.
— Защо магьосникът Рал е толкова опасен? — Този въпрос очевидно не и даваше мира. — Какво може да ти стори?
Гласът и отекна в мрака.
Дженсън усети как мостчето се залюля под краката и. Зави и се свят. Морещицата очакваше отговор. Дженсън трескаво търсеше в главата си подходящо обяснение. Хвърли бърз поглед към Себастиан, но безизразното му лице беше красноречиво — той нямаше никакви идеи. Дженсън си каза, че в отговора и непременно трябва да има и малко истина, в случай че Найда знае нещо за Натан.
— Той е Пророк. Избягал е от мястото, където е бил държан заключен, за да не причини никому зло. Държали са го заключен, понеже е опасен.
Морещицата придърпа напред дългата си руса плитка и плъзна ръка по нея, докато размишляваше над думите на Дженсън. Явно нямаше намерение да продължи напред.
— Чух, че бил страшно интересен човек.
Предизвикателството в очите и проблесна отново.
— Той е опасен — продължи да упорства Дженсън.
— И защо?
— Може да застраши мисията ми.
— С какво?
— Нали вече ти казах — той е Пророк.
— Пророчеството би могло да бъде предимство. Може да ти помогне в мисията да защитаваш Господаря Рал. — Морещицата сбърчи чело. — Защо отказваш такава помощ?
Дженсън си спомни какво и бе казала Алтея за пророчеството.
— Може да ми каже как ще умра, дори деня, в които ще умра. Ако ти беше тази, която трябва да защитава Господаря Рал срещу приближаваща заплаха, и знаеше, че на следващия ден ще умреш по някакъв ужасяващ начин. Ако знаеше всичко, до най-малката подробност, часа. Нима нямаше да е поддадеш на парализиращия си страх и в паниката си да се окажеш безполезна за Господаря Рал?
Изражението на Найда поомекна.
— Нима мислиш, че този магьосник Натан може да ти каже подобно нещо?
— А според теб защо са го държали заключен? Той е опасен. Пророчеството може да е опасно за хора като мен, чиято мисия е да защитават Господаря Рал.
— Аз пък мисля, че би могъл да ти помогне — рече Найда.
— Ако знаеш, че предстои да ти се случи нещо лошо, можеш да го предотвратиш.
— Тогава това няма да е пророчество, не мислиш ли?
Найда прокара пръсти по плитката си, замислена над думите и.
— Но ако знаеш, че ти предстои нещо наистина ужасно, може би ще успееш да отклониш пророчеството и да избегнеш злополуката.
— Отклониш ли пророчеството, значи е било погрешно. Ако е било погрешно, ако не се изпълни, значи не е било пророчество, а празни бръщолевения на изкуфял старец, нали така? Тогава как ще можем да отличим пророчеството от безполезните приказки на който и да е безумец, обявил се за пророк?