— Но това не са празни бръщолевения — не се отказваше Дженсън. — Това е пророчество. Ако този Пророк иска да обрече мисията ми на провал, ще ми каже нещо ужасно от бъдещето ми. А ако знам, че ми предстои нещо ужасно, мога да изменя на Господаря Рал.
— Искаш да кажеш — прекъсна я Найда, — че е нещо като да ударя някой с Агнела си? Че човек би трепнал?
— Да. Едно такова пророчество, или както ти се изрази трепване, може да застраши Господаря Рал заради моментната ни слабост или страх.
Найда пусна плитката си и се облегна на перилото.
— Но аз не бих трепнала пред смъртта, особено, ако знам, че така спасявам живота на Господаря Рал. Като Морещица аз винаги съм готова да умра. Мечтата на всяка Морещица е да умре в битка за Господаря Рал, а не стара и беззъба в леглото си.
Дженсън се запита дали тази жена е луда или наистина е тъй всеотдайна към Господаря Рал.
— Дръзки думи — намеси се Себастиан, — но готова ли си да заложиш живота на Господаря Рал?
Найда го погледна в очите.
— Ако трябва да пожертвам живота си — да. Не бих трепнала, ако разбера кога и как ще умра.
— Тогава признавам, че си по-добра жена от мен — обади се Дженсън.
Найда кимна мрачно.
— Не очаквам да си същата като мен. Ти може да носиш ножа, но не си Морещица.
Дженсън изгаряше от желание да продължи напред. Ако не успее да убеди жената и се наложи да се бие с нея, това е възможно най-неподходящото място. Морещицата е силна и бърза. Себастиан стоеше зад Дженсън, така че нямаше да може да помогне кой знае колко. Освен това от височината и се виеше свят. Не обичаше такива места и никога не се бе гордяла с добро чувство за равновесие.
— Ще направя всичко възможно, за да не предам доверието на Господаря Рал в подобна ситуация — каза Дженсън. — Но не мога да се закълна, че ще сполуча. Не бих искала животът на Господаря Рал да зависи от отговора ми.
Найда най-сетне кимна.
— Мъдри слова. — Обърна се и продължи напред по мостчето. — Все пак аз бих се опитала да променя пророчеството.
Дженсън въздъхна тихичко и я последва. Поради някаква причина, която тя не разбираше, думите и оказваха на Морещицата по-голямо влияние, отколкото тя смяташе, че е възможно.
Пак погледна през моста, но дъно нямаше.
— Пророчеството не може да бъде променено, иначе престава да бъде пророчество. Пророчеството идва от пророците, които се раждат с дарбата за него.
Найда отново започна да гали плитката си.
— Но ако той е Пророк, значи знае какво ще се случи в бъдещето и, както сама каза, това не може да се промени, защото иначе не би било пророчество, значи той просто ще ти каже какво ти предстои. Не може да го промени, нито пък ти можеш да сториш нещо. То така или иначе ще се случи, все едно дали той ти го каже или не. Ако фактът, че ще ти каже, би ти попречил да помогнеш на Господаря Рал, значи Пророкът вече е видял подобно събитие, така че то е предопределено да се случи и е част от пророчеството.
Дженсън отмести един кичур коса от очите си и продължи да върви, като се хвана здраво за перилото. Отчаяно търсеше логичен отговор. Нямаше представа дали това, което говори, е истина или не, но се надяваше да звучи убедително и както изглежда, май вършеше работа. Проблемът беше, че Найда продължаваше да задава въпроси, на които Дженсън все по-трудно намираше отговори. Чувстваше се така, сякаш пропада в бездната долу, с всеки следващ опит да излезе на повърхността потъваше все по-надълбоко. Положи всички усилия отчаянието да не проличи в гласа и.
— Нима не разбираш? Пророците не виждат всичко за всеки, сякаш целият свят и всяко отделно нещо, което се случва, е някакво грандиозно представление, което се играе по сценарий, който Пророкът вече е прочел. Пророкът може да види само някои неща — може би дори неща, които сам избере. Върху други, които не вижда, може да се опита да влияе.
Найда отново се обърна и погледна изпод вежди.
— Какво имаш предвид?
Дженсън инстинктивно разбра, че за нея е най-добре да държи Найда в непрестанна тревога за Господаря Рал.
— Искам да кажа, че ако е решил да навреди на Господаря Рал, може да се опита да ми каже нещо, което ще ме накара да трепна — просто ей така, дори да не вижда някакво страшно събитие.
Най да я изгледа още по-сърдито.
— Имаш предвид, че лъже?
— Да.
— Но защо магьосникът Рал ще иска да навреди на Господаря Рал? Що за основание би могъл да има?
— Нали ти казах — този човек е опасен. Затова в Двореца на пророците са го държали заключен. Кой знае какви още неща са знаели за него, които не са известни нам. Неща, които са ги накарали да заключат човек като него в подземията.