— Знаеш ли къде живее Ирма?
Главата на Том увисна на раменете му.
— Съжалявам, не знам. Появи се тази сутрин с конете и багажа ви. Продаде си надениците, повъртя се малко и каза, че ще се прибира.
Дженсън го сграбчи за ръкава.
— Преди колко време?
Том сви рамене.
— Нямам представа. Може би два-три часа. — Хвърли поглед през рамо към братята си. И двамата кимнаха.
Устната и затрепери. Не смееше да каже нищо повече. Знаеше, че двамата със Себастиан не могат да чакат повече. С магьосника по петите и тя бе наясно, че ще е голям късмет, ако изобщо се измъкнат живи. И дума не можеше да става да се върнат.
Погледна бързо Себастиан и разбра, че и той е на същото мнение.
Сълзите пареха в очите и.
— Но не разбра ли къде живее?
Том унило поклати глава.
— Не я ли пита дали няма още нещо наше?
Том отново поклати глава.
Искаше и се да изкрещи, да го засипе с юмруци.
— Не се ли сети поне да я попиташ кога ще се върне?
Отново отрицателен отговор.
— Но ние и обещахме пари, за да ни гледа конете — продължи да упорства Дженсън. — Не може да не е споменала кога ще се върне, за да си ги получи.
Без да вдига глава, Том отвърна.
— Каза ми, че и дължите пари за конете. Аз и платих.
Себастиан извади пари, отброи сребърни монети и ги подаде на Том. Том отказа, но Себастиан настоя и накрая ги хвърли върху масата, за да изплати дълга си.
Дженсън овладя отчаянието си. Бети я нямаше. Том изглеждаше съкрушен.
— Съжалявам.
Дженсън успя само да кимне. Изтри носа си, докато гледаше как Джо и Клейтън оседлават конете им. Звуците на пазара достигаха до нея далечни и глухи. Не усещаше дори студа. Докато гледаше конете, си помисли…
Единственото, за което можеше да мисли в момента, бе жалното блеене на Бети. Ако изобщо е жива.
— Не можем да останем — отвърна тихо Себастиан на умолителния и поглед. — Знаеш го не по-зле от мен. Трябва да тръгваме.
Тя погледна Том.
— Но нали ти споменах за Бети. — Отчаянието отново си проправи път в гласа и. — Казах ти, че Ирма остана да пази конете ни и Бети — моята коза. Казах ти го, сигурна съм.
Том нямаше кураж да я погледне в очите.
— Така е, каза ми. Просто забравих да я питам. Не мога да лъжа и да се оправдавам. Каза ми. Просто забравих.
Дженсън кимна и положи ръка на рамото му.
— Благодаря ти, че спаси конете ни и за всичко останало. Без теб нямаше да се справя.
— Време е да вървим — прекъсна я Себастиан, докато проверяваше самарите и притягаше ремъците. — През тълпата се върви бавно и ще загубим още време.
— Ще ви придружим — обади се Джо.
— Нашите товарни коне карат хората да се дърпат встрани — обясни Клейтън. — Хайде. Знаем най-прекия път. Последвайте ни и ще ви преведем през навалицата.
Двамата използваха буретата за стъпало и се метнаха на конете без седла. Успяха да минат между щандовете и буретата, без да съборят нищо. Себастиан остана да изчака Дженсън, държеше юздите на двата коня — Рижка и Пит.
Дженсън се спря и погледна Том в очите, за миг двамата останаха съвсем сами в света. Тя се протегна и го целуна по бузата, после остана с лице, допряно в неговото. Пръстите му докоснаха рамото и. Когато тя се дръпна, усети върху себе си изпълнения му с копнеж поглед.
— Благодаря за помощта, Том. — Без теб нямаше да успея.
Мъжът се усмихна.
— Удоволствието беше мое, госпожо.
— Дженсън — поправи го тя.
Той кимна.
— Дженсън. — Покашля се. — Съжалявам, Дженсън.
Тя преглътна сълзите си и вдигна пръст върху устните му, за да го накара да замълчи.
— Ти ми помогна да спася живота на Себастиан. За мен ти си герой, от какъвто се нуждаех. Благодаря ти от дъното на душата си.
Той пъхна ръце в джобовете си и заби поглед в земята.
— Желая ти лек път, Дженсън където и да отидеш в живота си. Благодаря ти, че ми позволи да пропътувам с теб една малка частица от пътя ти.
— Стомана срещу стомана — каза тя, без дори да разбира защо. Нещо отвътре и подсказа, че именно това трябва да каже в момента. — Ти ми помогна за това.
Том и се усмихна с гордост и благодарност.
— Значи той е магия срещу магия. Благодаря ти, Дженсън.
Тя потупа мускулестия врат на Рижка и пъхна крак в стремето, за да се метне на седлото. Хвърли последен поглед през рамо към Том, който изпрати Дженсън и Себастиан, водени от братята си през морето от хора. С подсвирквания и крясъци Джо и Клейтън разчистваха пътя пред тях. Хората, чули виковете, спираха и се обръщаха, след което, видели огромните коне, се отдръпваха встрани.
Себастиан се наведе към нея и я изгледа изпод вежди.