Дженсън разопакова багажа, докато Себастиан отиде да огледа района и се върна с наръч безформени клонки, отдавна мъртви и изсъхнали до сребристо сиво. Насече съчките със секирата си и накладе малък огън близо до цепнатината, където нямаше да се забелязва лесно. Докато Дженсън чакаше огънят да се разгори, Себастиан нежно зави раменете и с одеяло. Седнала край огъня, със Себастиан плътно до нея, тя наряза парче осолено свинско на ивици и ги нареди на камъни в огъня, за да се опекат.
— Трудно ли стигна до къщата на Алтея? — попита той след дълго мълчание.
Тя осъзна, че залисана във вихъра на събитията, не му бе разказала почти нищо за случилото се, докато той бе в затвора.
— Трябваше да прекося едно блато, но се справих.
Не искаше да се жалва за трудностите, през които премина, за изживените страхове, за битката със змията, за това как без малко не се удави. Това беше минало. Нали оцеля. През цялото това време Себастиан е бил в затвора, измъчван от мисълта, че всеки миг може да се раздели с живота си. Алтея пък бе заточеник в блатото за цял живот. Не само животът на Дженсън е тежък.
— Блато ми звучи чудно. Сигурно е било по-добре от този потискащ студ. Никога досега не съм се сблъсквал с подобно нещо.
— Значи там, откъдето идваш, не е студено? В Стария свят?
— Не е. Понякога зиме позастудява, но няма нищо общо с това тук. Може да завали дъжд, но никога не сме виждали такива ужасяващи снегове и не помним студ като този в Новия свят. Направо не мога да се начудя как някой изобщо иска да живее тук.
Дженсън не можеше да си представи зима без студ и сняг.
— Че къде другаде да живеем? Нямаме избор.
— Сигурно — въздъхна той.
— Зимата е към своя край. Пролетта ще дойде преди да си се усетил. Ще видиш.
— Надявам се. По-скоро предпочитам да попадна на онова място, дето го спомена преди, Пещта на Пазителя, вместо да съм тук в тая ледена пустош.
Дженсън се намръщи.
— Какво съм споменала? Нямам представа каква е тази Пещ на Пазителя.
— Напротив, каза го. — Себастиан подбутна клонките, за да се разгори огънят по-добре. — Докато бяхме в Двореца. Точно преди да те целуна.
Дженсън протегна ръце към огъня, за да ги постопли.
— Не си спомням.
— Спомена, че Алтея е била там.
— Къде?
— При Колоните на Сътворението.
Дженсън пъхна ръцете си обратно под наметалото и го погледна.
— Не съм казвала подобно нещо. Тя имаше предвид нещо друго, не че е била там.
— Какво тогава е искала да каже?
Дженсън махна с ръка, за да му покаже, че няма значение.
— Все едно, не е важно. — Отметна кичур червена коса от лицето си. — Нима Колоните на Сътворението е място?
Той кимна, продължавайки да подрежда огъня с меча си.
— Както ти казах, Пещта на Пазителя.
Тя скръсти ръце.
— Какво означава това?
Той вдигна глава, изненадан от тона и.
— Ами нали разбираш, там е горещо. Има такава приказка: „Горещо като в Пещта на Пазителя.“ Хората му казват така, но по-точно е да се каже Колоните на Сътворението.
— Бил ли си там?
— Шегуваш ли се? Не знам някой да е ходил там. Хората ги е страх. Според някои мястото наистина е владение на Пазителя. Говори се, че там има само смърт.
— Къде се намира?
Той вдигна меча си и посочи на юг.
— В един отдалечен район на Стария свят. Нали знаеш как е, хората често хранят някакви суеверия към отдалечени места.
Дженсън заби поглед в пламъците, опитвайки се да осмисли чутото. Имаше нещо не наред в казаното от Себастиан. Нещо, което я хвърляше в ужас.
— Защо се нарича така — Колоните на Сътворението?
Себастиан сви рамене и свъси чело, очевидно притеснен от тона и.
— Както ти казах, мястото е отдалечена пустош, горещо като в Пещта на Пазителя, поради която причина някои го наричат така. Що се отнася до истинското му име, се говори, че…
— Щом никой не ходи там, откъде се знаят тези неща?
— През годините е имало по някой и друг смелчага, дръзвал да се приближи до там. Именно те са разказвали. Тръгват слухове, оформят се версии. Мястото е подобно на тези полета.
— Полетата Азрит?
— Да, пустош като полетата Азрит, но много по-голямо. Там винаги е горещо. Сушаво и нечовешки горещо. В покрайнините му минават няколко търговски маршрута. Ако човек не е облечен подходящо, за да се пази от палещото слънце и врящите ветрове, слънцето ще го изпържи за нула време. Нямаш ли достатъчно вода, си загубен.
— Значи това място се нарича Колоните на Сътворението?