— Не, това е само местността, през която минаваш преди това. Говори се, че в центъра на тази огромна пустош има Падина, огромна падина, където е още по-горещо, дяволски горещо, като в Пещта на Пазителя. Именно това е Колоните на Сътворението.
— Но защо се нарича така?
Себастиан забеляза един отхвръкнал от огъня въглен и го зари с пясък.
— Говори се, че най-отдолу, под скалите и стръмните зъбери, на дъното на огромната падина, има огромни скални колони. Името на мястото идва от тях.
Дженсън обърна шишчетата.
— Звучи логично. Скални колони.
— Виждал съм подобни кули на други места, където скалните образувания стърчат в безпорядък, все едно монети, хвърлени на маса. Казват, че онези колони са абсолютно уникални, сякаш самата земя протяга ръце да достигне до Създателя. Именно поради тази причина някои смятат мястото за свещено. Но понеже там също е ужасно горещо, до като едни го свързват със Създателя, други намесват ръката на Пазителя и го наричат Пещта на Пазителя. Така че горещината не е единствената причина хората да стоят настрана.
Това си остава място, където си дават среща непонятни за човека сили, край които е по-добре да не припарваш.
— Сътворение и унищожение, живот и смърт в едно?
Пламъците танцуваха в очите му, когато я погледна.
— Така разправят хората.
— Искаш да кажеш, че това е място, където самата смърт се опитва да погълне света на живите?
— Смъртта винаги протяга ръце към живота. Брат Нарев ни учи, че злото вътре в човека е онова, което предизвиква Пазителя да засенчи света. Ако се поддадем на злото в нас, ще пуснем силата на злото в света на живите, а тогава Пазителят ще има възможност да срине Колоните на Сътворението и светът ще свърши.
Думите му смразиха Дженсън, сякаш самата ръка на смъртта я бе докоснала. Нищо чудно за една чародейка да прилага разни трикове с думи. Майката на Дженсън я бе предупредила, че чародейките никога не разкриват това, което знаят, напротив — често крият много важни неща.
Какво ли бе накарало Алтея да нарече Дженсън тъй небрежно и между другото една от „Колоните на Сътворението“? Макар Дженсън да не можеше да се досети за причината, явно нещо караше Алтея да крие от нея цялата истина и да посее зърното на това име в главата и.
— Е, какво стана при Алтея? Защо не може да ти помогне?
Гласът му я изтръгна от мислите и. Обърна шишчетата, но видя, че не са готови. Замисли се как да му отговори по-просто.
— Разказа ми, че някога, когато съм била малка, се е опитала да ми помогне. Мрачният Рал разбрал и я осакатил за цял живот. Не само физически. Променил дарбата и така, че да не може да използва собствената си магия. Сега не може ла да ми направи заклинание дори да искала.
— Може би Мрачният Рал е работел за Създателя, без дори да го знае.
Дженсън свъси чело с удивление.
— Какво искаш да кажеш?
— Императорският орден иска да изтръгне магията от света. Брат Нарев твърди, че така изпълняваме волята на Създателя, понеже магията е зло.
— А ти как смяташ? Нима си на мнение, че дарбата на Създателя е нещо лошо?
— Как се използва магията? — В очите му блесна неприкрит гняв. — Нима се използва, за да помага на хората? Да помага на децата на Създателя в този свят? Не. Използва се за задоволяване на егоистични интереси. Само погледни династията Рал. Те използват дарбата от хиляди години, за да управляват Д’Хара. И как управляват? Нима с мисъл и грижа за хората? Или по-скоро ги тъпчат и измъчват.
Последните му думи не бяха въпрос, а твърдение, което Дженсън нямаше как да оспори.
— Може би — продължи Себастиан — Създателят е работил чрез Мрачния Рал да премахне петното на магията от Алтея — снизходително да я освободи от нея.
Дженсън отпусна глава върху коленете си, загледана в цвъртящото месо. Алтея и бе казала, че единствената дарба, която и е оставил Мрачният Рал, е пророческата — нещо ужасно и мъчително за нея.
Майката на Дженсън я бе научила да чертае Милостта и и бе казала, че дарбата се дава от Създателя. Попаднала у когото трябва, Милостта наистина беше магия. Макар Дженсън да не притежаваше дарбата, този магичен символ я беше защитавал на няколко пъти. Тя беше наясно, че има хора, склонни към зло, но не и се щеше да мисли, че дарбата е зло. Вярно, не можеше да си служи с магията, но знаеше, че тя може да е нещо прекрасно.
Внимателно опита нов подход към темата.
— Нали ми каза, че за император Джаганг работят чародейки, Сестрите на светлината, които евентуално биха мог ли да ми помогнат. Те използват магия. Ако магията е зло.
— Те използват магията за нашата кауза, за да може един ден тя да бъде изтръгната от света.