— Но как е възможно? Ако наистина вярвате, че магията е зло, как е възможно да използвате нещо, за което сте убедени, че е зло?
Дженсън му подаде едно от шишчетата да го опита и той забоде едно парче месо на върха на ножа си. Размаха острието във въздуха.
— Хората се избиват помежду си с ножове и мечове. Ако искахме да унищожим ножовете и мечовете, за да спрем това, едва ли щяхме да се справим само с думи. Щеше да се наложи да отнемем ножовете и мечовете на хората със сила, за да спрем тази лудост за доброто на всички. Хората са се вкопчили в злото. В тази битка ще трябва да използваме ножове и мечове, за да отървем света от тези злини. Тогава светът ще си отдъхне. Без средствата за убиване страстите ще се уталожат и Пазителят ще излезе от сърцата им.
Дженсън издърпа и за себе си парченце месо и духна, за да го изстуди.
— Значи така използвате и магията?
— Да. — Себастиан задъвка, след малко простена доволно, усетил вкуса на сочното месо. Накрая продължи: — Искаме да унищожим злото на магията, но за да го сторим, трябва да използваме магия в битката си, иначе злото ще победи.
Дженсън отхапа от свинското и след малко от устните и се изтръгна същият доволен стон. Топлата храна бе нещо наистина прекрасно.
— А как смятат Брат Нарев и император Джаганг, мечовете и ножовете също ли са зло?
— Разбира се, та нали тяхната единствена цел е да осакатяват и убиват. Естествено, нямаме предвид оръдия като ножове за хляб, но все пак тези неща са зли. Но хората постепенно ще се освободят от тяхната напаст и тогава чумата на убийствата и смъртта ще остане в миналото.
— Искаш да кажеш, че дори войниците няма да имат оръжия?
— Не, войниците ще трябва да останат въоръжени, за да защитават свободните и мирни хора.
— А как ще се защитават самите хора?
— От какво? Единствено войниците ще носят смъртоносни оръжия.
Дженсън го изгледа с укор.
— Ако не бях въоръжена с ножа си, онези войници щяха да ме убият заедно с майка ми.
— Те са на страната на злото. Нашите войници ще се борят на страната на доброто, за защитата и сигурността на хората не за да ги вкарват в робство. Щом победим Д’Харанците, ще постигнем мира.
— Но дори тогава…
Той се наведе към нея.
— Нима не разбираш? Постепенно, след като бъде унищожена магията, оръжията няма да са необходими. Не друго, а долните човешки страсти, превърнати в жажда за кръв поради достъп до оръжия, завършват с престъпления и убийства.
— Войниците се ръководят от страсти.
Той махна с ръка.
— Не и ако бъдат подобаващо обучени и под надзора на достойни офицери.
Дженсън се загледа в блещукащия свод от звезди. Той определено и описваше един мамещ свят. Но ако в думите му имаше нещо вярно, тогава магията, такава, каквато я използват те, е предназначена за постигане на добро, което означава, че не е нито добра, нито лоша. Също като при ножа и — зависи от намеренията на човека, който си служи с магията, за какво ще бъде употребена тя. Не е виновна самата магия. Все пак тя не изрази разсъжденията си гласно, а предпочете да зададе нов въпрос.
— Как ли би изглеждал един свят без магия?
Себастиан се усмихна замечтано.
— Всички ще бъдат равни. Никой няма да е привилегирован. — Бодна ново парченце месо с върха на ножа си. — Всички ще работят заедно, защото всички ще сме равни. Никой няма да може да си служи с нечестни средства като магията и да излиза пред другите. Например ти ще бъдеш свободна да живееш живота си без Господарят Рал да те преследва с магията си.
Алтея и спомена, че Ричард Рал е роден със сила на дарбата, непозната на света от хиляди години. Той успя да изпревари далече напред баща си, Мрачния Рал, в преследването. Изпрати убийците на майка и. Но Алтея спомена още и че Дженсън е дупка в света за родените с дарбата. Господарят Рал можеше да я преследва, но не и с магия.
— Ти няма да бъдеш свободна — заключи тихо Себастиан, — докато не унищожиш Ричард Рал.
Тя впери поглед в него.
— Защо аз? При цялата тази война срещу него, защо мислиш, че аз трябва да го унищожа?
Още докато задаваше въпроса си, започна, да вижда ужасния отговор.
— Исках да кажа — рече той и се облегна назад, — че няма да си свободна, докато Ричард Рал не бъде унищожен.
Себастиан се извърна да вземе меха с вода. Отпи голяма глътка. Тя го изчака да преглътне и смени темата.
— Капитан Лърнър спомена, че Господарят Рал бил женен.
— За Изповедник — потвърди Себастиан. — Ако Ричард Рал е търсил жена, която да му подхожда по зли намерения, явно е сполучил да намери такава.
— Значи я познаваш?
— Само каквото съм чувал от императора. Ако искаш, ще ти кажа каквото знам.