Дженсън кимна. Посегна към шишчетата, взе си още едно парче с пръсти и задъвка. Себастиан започна разказа си.
— Границата между Стария свят на юг и Новия свят на север се е издигала там от хиляди години — докато Господарят Рал не я унищожи, за да може да нахлуе в земите ни. Предполагам малко преди да се роди майка ти, самият Нов свят е бил разделен на три земи. На запад се е простирала Западната земя, на изток — Д’Хара. След като уби баща си и се възкачи на трона му, Ричард Рал унищожи границата, разделяща трите земи на Новия свят.
Между Западната земя и Д’Хара се намира Средната земя — зловещо място, където вилнее магията, и родина на Изповедниците. Средната земя се управлява от Майката Изповедник. Император Джаганг ми каза, че макар тя да е млада, може би някъде на моя възраст, тя е изключително умна и крайно опасна.
Смразяващите му думи и подействаха като леден душ.
— А какво е това Изповедник? Какво представляват тези хора?
Без да пуска меха, Себастиан обви с ръка свитото си коляно.
— Не мога да ти кажа, знам само, че е надарена с ужасяваща сила. Само с едно докосване е способна да порази ума на човек, превръщайки го в свой безропотен роб.
Дженсън го слушаше с ококорени очи, потресена от това, което чува.
— Значи наистина правят всичко, каквото им каже? Просто, защото ги е докоснала?
Себастиан и подаде меха.
— Ако ги е докоснала със зловещата си магия. Император Джаганг ми каза, че магията и е толкова могъща, че ако заповяда на човек, когото е поробила по този начин, да умре на мига, той го прави.
— Искаш да кажеш, че се самоубива, както е пред очите и?
— Не. Просто се строполява мъртъв, понеже такава е волята и. Сърцето му спира или нещо такова. Просто пада мъртъв.
Потресена от самата мисъл, Дженсън остави меха встрани. Придърпа одеялото около себе си. Беше изтощена, цялата нова информация около Господаря Рал я смазваше. Всеки нов детайл бе по-ужасен от следващия. Това чудовище беше неин брат по бащина линия, след като е убил баща си, явно незабавно е поел семейния дълг да погне Дженсън.
Навечеряха се, нагледаха конете и Дженсън се сви на кълбо под завивките и наметалото си. Искаше и се да заспи, а когато се събуди, да установи, че всичко е било само лош сън. Дори и мина през ума колко прекрасно би било никога да не и се наложи да се среща с бъдещето.
Имаха огън, така че Себастиан не долепи гръб до нейния. Близостта му и липсваше. Разкъсвана от мъчителни мисли, продължаваше да се взира в огъня. Себастиан заспа.
Запита се какво ще прави оттук нататък. Майка и бе мъртва, така че нямаше свой дом. Майка и бе нейният дом, където и да отидеха. Запита се дали майка и я наблюдава от света на мъртвите, заедно с другите добри духове. Надяваше се майка и да е добре, най-сетне да е постигнала щастието.
Изпита дълбока, пареща болка за Алтея. Не можеше да получи помощ от чародейката, а и вече не я искаше. Изпита срам от самата себе си, задето бе причинила беди на всички, които искаха да и помогнат. Майка и бе умряла заради престъплението, че и е дала живот. Сестрата на Алтея — Латея — бе убита от безжалостните преследвачи на Дженсън. Бедната Алтея бе заточена за вечни времена в това ужасно блато заради престъплението, че някога се е опитала да помогне на Дженсън. Съдбата на Фридрих не бе по-радостна от тази на Алтея — неговият живот бе ограбен от повечето радости.
Дженсън си спомни омаята от целувката на Себастиан. Алтея и Фридрих бяха загубили удоволствието от това да споделят страстта си. Но при нея сякаш не бе по-различно. Тя бе открила сладостта на тази възможност, началото, но вероятно никога нямаше да стигне до края. Бе пленница на друго блато, също сътворено от Господаря Рал. Бе обречена вечно да бяга от убийците си.
Замисли се над думите на Себастиан, че няма да се освободи, докато не унищожи Господаря Рал.
Загледа се в спящия Себастиан. Той влезе в живота и тъй неочаквано. Спаси и живота. Когато го видя първия път, когато се вгледа в очите му през огъня в онази първа нощ, след като нарисува Милостта на прага на пещерата, не би могла да си представи, че един ден този мъж ще я целуне.
Огънят обливаше щръкналата му бяла коса в меко сияние. Лицето му и доставяше неописуемо удоволствие.
Какво още ги очакваше? Дженсън не знаеше отговора. Нямаше представа какво би могла да означава тази целувка, нито докъде ще ги доведе, ако изобщо можеше да се очаква нещо. Не знаеше дали го иска. Не знаеше дали го иска и той. Опасяваше се, че не.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ПОЛЯТА И РАВНИНИТЕ скоро останаха далеч зад тях и започна трудно и измерително пътуване през дълбоки снегове и насечени местности, които ги отвеждаха бавно, но неотклонно към високата планинска верига. Себастиан се съгласи да я отведе там, където тя пожела — в Стария свят. Там тя се надяваше да намери спокойствие, да бъде свободна за пръв път през живота си. Без Себастиан тази и мечта нямаше да може да се осъществи.