— Отдалечи се от Калан, Дженсън! — провикна се Ричард.
— Не го слушай, сестричке! — изкрещя Оба и избухна в смях.
Стиснала ножа си, Дженсън пристъпи назад към увисналата на колоната жена. Ричард ще се опита да стигне до съпругата си. И тогава Дженсън ще го прободе.
— Защо заставаш на страната на една Сестра на мрака, Дженсън?
Тя стрелна с объркан поглед Сестра Пердита.
— Сестра на светлината — поправи го.
Ричард бавно поклати глава и се приближи до Сестра Пердита.
— Напротив, тя е Сестра на мрака. Вярно е, че при Джаганг има Сестри на светлината, но има и Сестри на мрака. Всички те са робини на пътешественика по сънищата. Затова са тези халки през долните им устни.
Това име и беше познато — пътешественик по сънищата. Отчаяно се опитваше да си спомни къде го е чувала. Спомни си и случилото се в гората онази нощ, когато Сестра Пердита я заведе при останалите седем Сестри. В главата и препускаха хаотични мисли. Гласът я подтикваше да действа, но от това не и ставаше по-леко. Всичко в нея крещеше от желание да убие този човек, но нещо не и позволяваше да помръдне. Знаеше, че не може да е магията му.
— Ако искаш да спасиш Калан, ще трябва да минеш през Дженсън — обади се Сестра Пердита с хладен, презрителен глас. — Нямаш нито време, нито възможности за действие. Поне опитай да спасиш жена си, докато не и е изтекло времето.
С крайчеца на окото си Дженсън мярна кафеникавия силует на Бети, която припкаше по пътеката между каменните стълбове, следвана от Том.
— Бети? — прошепна Дженсън, задавена от сълзи, и махна черната кърпа от главата си, за да може животинката да я познае.
Чула името си, Бети изблея, и размаха радостно опашчицата си. Зад Том подтичваше още нещо, по-малко. Преди да стигне до Дженсън, Бети се озова близо до Оба. Още щом го зърна, козичката нададе жален вой и отстъпи встрани. Дженсън познаваше отлично кога приятелката и е обзета от безпокойство и ужас, кога се нуждае от помощ и успокоение.
Небето над тях беше побесняло от светкавици и гръмотевици, което допълнително плашеше горкото животно.
— Бети? — повика я Дженсън. Още не смееше да повярва на очите си, питаше се дали е възможно да е зрителна измама, някакъв жесток номер. Но магията на Господаря Рал не можеше да и стори това.
Разпознала гласа и, Бети се втурна към нея, но едва направила няколко крачки, замръзна на място. Опашчицата застина. Бети проблея жално, постепенно в гласа и прозвуча ужас и уплаха.
— Бети! Всичко е наред, аз съм — извика Дженсън.
Разтреперана от страх, козичката се дръпна назад. Реагира така, както когато видя Оба — и сега, и в онази нощ на пътя.
Бети се обърна и хукна да бяга.
Насочи се право към Ричард.
Той се наведе да погали животинката, която явно беше изпаднала в ужас и търсеше утеха и приятелска закрила. Намери я при него.
Вцепенена, Дженсън дочу тъничко блеене. Появиха се две малки бели козлета. При вида на Оба и двете подскочиха, тръгнаха към Дженсън, но пак се уплашиха и нададоха жален вой, търсейки майка си.
Тя ги повика. Те се завъртяха и хукнаха към нея. Успокоени от присъствието и, започнаха да подскачат към Ричард.
Том спря зад една колона, явно нямаше намерение да се меси.
Дженсън си помисли, че светът наистина е полудял.
ШЕСТДЕСЕТА ГЛАВА
— КАКВО ПРАВИШ, БЕТИ! — извика Дженсън, неспособна да приеме случилото се.
— Магия — прошепна зад гърба и Сестра Пердита в отговор на объркването и. — Негово дело е.
Нима е възможно Ричард Рал да е омагьосал дори козичката и? Да я е настроил срещу нея?
Ричард направи крачка напред. Бети и козлетата не се отделяха от краката му, нямаха никаква представа, че край тях се разиграват епохални събития.
— Мисли с главата си, Дженсън — каза и Ричард. — Помисли за себе си. Трябва да ми помогнеш. Махни се от Калан.
— Убий го! — решително изсъска Себастиан в ухото и. — Направи го, Джен! Магията му не може да ти навреди! Направи го!
Тя вдигна ножа си, Ричард я гледаше без страх. Усети как прави крачка към него. Когато го убие, магията му ще умре и Бети ще я разпознае.
Дженсън застина на място. Нещо не беше наред. Обърна се към Себастиан.
— Откъде знаеш? Откъде го знаеш? Никога не съм ти казвала, че магията му не може да ми навреди!
— И на теб ли? — провикна се Оба. Беше се приближил. — Значи и двамата сме непобедими! Можем заедно да управляваме Д’Хара — но аз, разбира се, ще бъда кралят. Крал Оба Рал. Е, за теб може би е подходящо да станеш принцеса. Да, защо не — ще ти позволя да бъдеш принцеса. Ако си го заслужиш.