Фридрих го изгледа подозрително, но накрая се усмихна широко.
— Значи и на теб се е усмихнала.
— Не мога да дишам — чу се глас изпод камъните. — Моля ви, боли. Не мога да помръдна. Измъкнете ме оттук.
Ричард протегна ръка към скалата. Чу се стържещ звук и след миг през пролуката излетя меч. Той се наведе и извади ножницата, от нея висеше кожен ремък. Избърса я от прахта и преметна ремъка през рамото си така, че мечът да легне на хълбока му. Беше наистина великолепно оръжие — за един истински Господар Рал.
На дръжката блестеше релефен надпис — „ИСТИНА“.
— Справи се с всичките онези войници, без дори да разполагаш с меча си — възкликна Дженсън. — Сигурно магията ти те пази добре.
Ричард се усмихна и поклати глава.
— Дарбата ми работи чрез яростта и нуждата. Когато ми отнеха Калан, имах достатъчно и от двете. — Той повдигна меча от ножницата. — Това оръжие действа непрекъснато.
— Как разбра къде сме? — попита Дженсън. — Как разбра къде е Калан?
Ричард прокара пръсти по релефната дума на дръжката на меча си.
— Мечът ми е подарък от дядо ми. Този наш крал Оба ми го отне, когато с помощта на Пазителя похити Калан. Мечът обаче е специален. Двамата сме свързани. Винаги усещам къде се намира. Пазителят несъмнено е подтикнал Оба да го открадне, за да ме подмами тук.
— Моля ви — продължи да плаче Оба, — не мога да дишам.
— Дядо ти ли? — Дженсън изобщо не обърна внимание на жалните стонове на заринатия под камъните мъж. — Искаш да кажеш магьосник Зорандер?
На лицето на Ричард се разля топла усмивка.
— Значи си се запознала със Зед! Не е ли прекрасен?
— Той се опита да ме убие.
— Зед? Та той е напълно безобиден!
— Безобиден ли? Той…
Морещицата Кара сръчка Дженсън с червената си палка.
— Какво правиш? — скастри я Дженсън. — Престани!
— Нищо ли не усещаш?
— Не. Не повече, отколкото от Агнела на Найда.
— Срещнала си Найда? — Кара погледна Ричард. — Виж я, даже ходи. Впечатлена съм.
— Тя не е подвластна на магията — обясни и Ричард. — За това Агиелът ти не и действа.
Кара се усмихна лукаво и погледна Калан.
— Да не би да си мислиш, каквото и аз? — попита я Калан.
— Значи тя може да ни помогне да разрешим малкия си проблем — заключи Кара и се усмихна още по-широко.
— Дали съм прав, като си мисля, че искате да я накарате да го докосне? — мрачно ги попита Ричард.
— Ами все някой трябва да го направи — защити се Кара. — Нали не искаш пак да опитам?
— Не!
— Какво заговорничите вие тримата? — не издържа Джен сън.
— Имаме някои спешни проблеми за решаване — отвърна Ричард. — Ако искаш да ни помогнеш, можеш да го направиш, защото притежаваш уникална дарба, която може да ни измъкне от една сложна ситуация.
— Така ли? Да не би да ме каните да тръгна с вас?
— Стига да искаш — рече Калан и прислони глава на рамото на Ричард. Явно беше на ръба на силите си.
— Том! — извика Ричард. — Дали не бихме могли…
— Разбира се! — отвърна той веднага и протегна ръка да подхване Калан. — Насам. Отзад в каручката имам меки одеяла — питайте Дженсън, много е удобно. Ще ви откарам обратно за нула време.
— Ще сме ти много благодарни — отвърна Ричард. — Вече мръква. Ще е най-добре да прекараме нощта тук, а в ранни зори да поемем на път — преди да е настанала адската жега.
— Предполагам, останалите ще предпочетат да се возят отзад при Майката Изповедник. Не би ли седнала при мен на капрата?
— Първо искам да те попитам нещо. Щом си защитник на Господаря Рал, какво щеше да направиш от онзи баир, ако бях понечила да нараня Господаря Рал?
Том я погледна внезапно сериозно.
— Ако наистина се опасявах, че може да му направиш нещо, Дженсън, щях да забия ножа си в теб, преди да имаш време да гъкнеш.
Дженсън се усмихна.
— Добре. Тогава съм готова да се возя до теб. Кобилата ми е горе на платото. С Рижка доста се сприятелихме.
При споменаването на името на кобилата Бети изблея. Дженсън се засмя и я почеса по коремчето.
— Помниш Рижка, а?
Бети изблея пак. Малките си играеха около нея.
Докато се отдалечаваха, Дженсън слушаше виковете за помощ на убиеца Оба Рал. Спря и се обърна, давайки си сметка, че той също е неин брат по бащина линия. Един отдаден на злото брат.
— Съжалявам, че имах толкова лошо мнение за теб — каза тя на Ричард.
Той се усмихна и стисна Калан подмишница, а с другата си ръка прегърна Дженсън.
— Когато се сблъска с истината, ти използва главата си.
Не бих могъл да те моля за повече от това.