От гърлото и най-сетне излезе плътен писък. Стиснал зъби, той я сграбчи за косата и я вдигна на крака. Оба я блъсна в долапа. Разхвърчаха се трески. Заваля порой от шишета. Той докопа едно, попаднало пред погледа му, и го строши в дървената стена.
— Защо, Латея? — Доближи назъбеното парче стъкло до тялото и. — Защо?
Тя нададе неистов крясък. Той завъртя стъклото в мекия и корем.
— Защо?
— Моля те. О, скъпи Създателю, моля те, недей.
— Защо, Латея?
— Защото ти си копелето на онова чудовище Мрачния Рал.
Оба се поколеба. Изненадващи вести, вярно си беше.
— Мама е била принудена. Тя самата ми е казвала. Казва ла ми е, че я е насилил някакъв непознат, тя не го е искала.
— Напротив, познавала го е много добре. Като млада е работила в Двореца. Тогава майка ти е имала големи гърди и още по-големи идеи. Недотам благочестиви идеи. Но не е имала достатъчно ум в главата, за да разбере, че не е нищо повече от удоволствие за една нощ, пожелано от човек с неизчерпаеми запаси от жени — някои изгарящи от желание като нея, други не съвсем.
Това определено беше нещо ново. Мрачният Рал бе най-могъщият човек на света. Нима в жилите на Оба тече кръвта на такъв велик човек? При тази мисъл му се зави свят.
Ако чародейката не го лъжеше.
— Ако мама е носела в утробата си сина на Мрачния Рал, е щяла да живее в Двореца.
— Ти не си наследник, роден с дарбата.
— Все пак, ако съм негов…
Въпреки болката тя успя да му се усмихне така, сякаш казваше, че за нея той е едно нищожество.
— Ти не притежаваш дарбата. За него си най-обикновен вредител. Той е унищожавал безжалостно всеки като теб. Ако е знаел за съществуването ти, е щял да измъчва до смърт не само теб, но и майка ти. Разбрала това, майка ти е избягала.
Цялата тази нова информация му дойде много. Всичко започна да се върти в главата му. Придърпа Латея към себе си.
— Мрачният Рал е могъщ магьосник. Ако това, което казваш, е вярно, той би ни преследвал. — Той отново я блъсна във вратата на долапа. — Би ме преследвал! — Разтърси я, за да получи отговор. — Така би постъпил!
— Направил го е, но той не може да вижда дупките в света!
Забелваше очи. Крехкото и тяло не можеше да устои на силата на Оба. От лявото и ухо потече кръв.
— Моля? — реши, че жената бръщолеви глупости.
— Само Алтея може.
Говореше безсмислици. Оба се запита дали в казаното от нея изобщо има нещо вярно. Главата и увисна встрани.
— Трябваше да спася всички ни когато можех. Алтея сбърка.
Той я разтърси, опитвайки се да измъкне още някаква информация от нея. От носа и забълбука кръв. Колкото и да и крещеше, да я увещаваше и разтърсваше, тя не каза нито дума повече. Придърпа я към себе си, дъхът му се изви на топла струйка над главата и.
Повече нищо нямаше да му каже.
Спомни си всичките изгарящи отвари, които бе изпил, всичките онези дълги дни, прекарани в кошарата. Всичките пъти, когато бе повръщал до припадък, а изгарящата болка не стихваше и не стихваше.
Вдигна кокалестата жена и изръмжа. В прилив на ярост я запрати към отсрещната стена. Крясъците и допълнително подхраниха яростта му. Наслаждаваше се на безпомощната и агония.
Сграбчи я и я запрати към тежката маса в средата на стаята, дървото изпука, тялото на жената също. Той продължаваше да я блъска, с всеки следващ удар тя се отпускаше все повече, потънала в локва кръв.
Това бе само началото на безумната ярост на Оба.
ДЕСЕТА ГЛАВА
НА ДЖЕНСЪН НЕ И СЕ ВРЪЩАШЕ в странноприемницата, но бе тъмно и студено, пък и не знаеше какво друго и остава. Нежеланието на Латея да отговори на въпросите и я бе обезкуражило. Дженсън залагаше толкова много на тази жена.
— Какво ще правим утре? — попита Себастиан.
— Утре ли?
— Ами още ли искаш да ти помогна да напуснеш Д’Хара, както ме помолихте с майка ти?
Не се бе замисляла. Предвид малкото казано им от Латея не знаеше как да постъпи. Загледа се разсеяно в пустата нощ, докато вървяха през снега.
— Ако отидем в Народния дворец, ще получа някои отговори — отрони след малко, изказвайки мислите си на глас. — Да се надяваме, че Алтея ще ми помогне.
Отиването към Народния дворец бе най-страшното нещо, което би могла да си представи. Но където и да отидеше, накъдето и да се опитваше да избяга, магията на Господаря Рал щеше да я преследва. Може пък Алтея да се съгласи да помогне. Може да има някакъв начин да я скрие от него, за да и даде шанс за започване на нов живот.
Той се замисли дълбоко над думите и, във въздуха се виеше струйка пара, излизаща от устата му.