Тъмната скала зад нея проблясваше от дъжда. Бяха сами във ветровитата клисура — тя и двамата мъже. Единият — жив, другият — мъртъв. Не си позволи да гадае какви ли зловещи фигури я дебнат между сенките. Като малка често го правеше. В мрака между дърветата нямаше нищо.
Мъжът застана на десетина крачки от нея. По положението на тялото му Дженсън разбра, че е спрял не поради страх от ножа и а за да не я уплаши още повече. Потънал в размисъл, я гледаше право в лицето. След миг се отърси от унеса си и от онова, което бе приковало погледа му върху нея.
— Няма нищо неестествено в това жена да се стресне от внезапната поява на непознат мъж. Бих отминал, без да ви безпокоя, но ви видях надвесена над ей този приятел, дето лежи проснат на земята. Рекох си, че може да имате нужда от помощ, и ето ме тук.
Студеният вятър прилепваше тъмнозеленото наметало към тялото му, краищата на дрехата се ветрееха далеч встрани, отдолу се провиждаха семпли, но спретнати и чисти дрехи. Качулката предпазваше главата му от първите пориви на дъждовната буря и лицето му оставаше скрито в сянката и. Усмивката му бе добронамерена и любезна — само толкова. Стоеше естествено на устните му.
— Мъртъв е — бе единственото, което успя да измисли тя.
Не беше свикнала да разговаря с непознати. Всъщност почти не говореше с друг освен с майка си. Не знаеше какво точно да каже, как да се държи — особено при такива обстоятелства.
— О, съжалявам. — Той проточи врат, за да огледа по-добре мъжа на земята, но не пристъпи напред.
Решението му да не приближава очевидно уплашен и изнервен човек и се стори разумно. Само дето не искаше чувствата и да са изписани върху лицето. Щеше и се хората да я смятат за неразгадаема.
Човекът вдигна поглед от мъртвия и огледа ножа в ръката и, после вдигна очи към лицето и.
— Сигурно сте имала причина.
Трябваше и време, за да проумее смисъла на думите му.
— Не съм аз!
Той сви рамене.
— Извинявайте. Оттук не мога да видя какво е станало.
Стана и неловко да стои с насочен срещу мъжа нож. Отпусна ръка.
— Не исках да се държа като… като някоя истеричка. Просто ме уплашихте до смърт.
Той и се усмихна приятелски.
— Разбирам, няма проблеми. Е, ще ми кажете ли какво стана?
Дженсън посочи скалата със свободната си ръка.
— Предполагам е паднал от пътеката под върха. Вратът му е счупен, или поне така ми се струва. Открих го преди малко. Наоколо няма други стъпки. Сигурно се е убил при падането.
Докато мъжът оглеждаше скалата, Дженсън пъхна ножа на мястото му в колана си.
— Радвам се, че реших да мина по долната пътека, вместо да се катеря към върха.
Тя му кимна да се приближи към трупа.
— Търсех нещо, което би могло да ми подскаже кой е. Рекох си, че е редно да… уведомя някого. За жалост не намерих нищо.
Мъжът се приближи, ботушите му изскърцаха в пръстта. Приклекна от другата страна на войника, без да скъсява дистанцията прекалено, явно, за да покаже на жената срещу себе си, че има достатъчно пространство за действие, ако се почувства застрашена.
— Сигурно сте права — рече след миг, забелязал неестествената синина на тила. — Така като гледам, лежи тук поне от няколко часа.
— Минах оттук по-рано днес. Непрекъснато обикалям по тези места. Рядко се срещат хора. — Посочи към пълната с риба мрежа, захвърлена край пътеката. — Като отивах към езерото да си проверя мрежите, него го нямаше.
Мъжът протегна шия, за да огледа по-добре безжизненото лице.
— Разбрахте ли кой е?
— Не. Мога да кажа само, че е войник.
Онзи вдигна глава.
— Знаете ли какъв точно?
Дженсън свъси чело.
— Как така какъв? Д’Харански, разбира се. — Наведе се напред, за да огледа чужденеца по-добре. — Откъде идвате, та не можете да разпознаете Д’Харански войник?
Човекът вдигна ръка да избърше лицето си.
— Аз съм най-обикновен пътник, просто минавам оттук. — Звучеше толкова уморен, колкото и изглеждаше.
Отговорът му я обърка.
— Живея в тази страна, откакто се помня, и не бях срещала човек, който да не разпознае Д’Харански войник. Бихте ли ми обяснили?
— Ами сигурно защото това е първото ми посещение в Д’Хара.
— Че как така! Д’Хара е огромна страна, заема почти целия свят.
Този път усмивката му и се стори закачлива.
— Нима?