Мярна и жената, дошла в дома им, за да чуе бъдещето си. Тя слушаше със зяпнала уста как пред нея се излива съдбата и. Ако хората можеха сами да гледат бъдещето си, нямаше да идват при Алтея, но макар да не разбираха нищо от онова, което ставаше пред очите им, наблюдаваха с интерес как камъчетата се изсипват от дългите елегантни пръсти на жена му и падат върху дъската с издълбаната Милост.
Посетителката беше симпатична вдовица на средна възраст. Беше идвала при Алтея на два пъти по-рано, но преди няколко години. Съсредоточен върху работата си, той разсеяно надаваше ухо на разговора в съседната стая. Жената разказваше за няколкото си пораснали деца, които се били оженили и живеели наблизо, първото и внуче било вече на път. Точно в момента обаче интересът и бе съсредоточен върху камъчетата, а не върху бъдещото внуче.
— Пак ли? — Не беше толкова въпрос, колкото израз на Учудване.
— Пак същото.
Алтея не каза нищо. Фридрих полира току-що положеното златно покритие, заслушан в познатия звук на събиране на камъчетата от дъската.
— Често ли се случва? — попита жената, поглеждайки с ококорените си очи ту Алтея, ту Милостта. Не получи отговор и разтърка кокалчетата си толкова силно, че Фридрих помисли, че си е ощавила кожата. — Какво означава?
— Шшт — измърмори Алтея и хвърли камъчетата отново. Фридрих никога не бе виждал жена си да е тъй неразговорлива с посетител. В изтрополяването по дъската като че се усети някаква напрегнатост, припряност. Жената пак потърка кокалчетата си в очакване на своята съдба.
Седемте камъчета за пореден път се изтърколиха по дъската, готови да разкрият тайните на бъдещето.
От мястото си Фридрих не можеше да види самите камъчета, но различаваше съвсем ясно познатия звук от изтъркулването на неравните им форми по дървената повърхност. След толкова години за него не бе любопитно да наблюдава самия процес на гадаене, самите камъчета. Въпреки дългите години обаче никога нямаше да се насити да гледа с любов красивия профил на жена си, все още буйната и руса коса, сякаш слънчева светлина, плиснала връз раменете. Усмихна се.
Посетителката ахна.
— Пак същото! — Сякаш в унисон с мислите и, навън удари гръм. — Господарке Алтея! Какво означава това?
Алтея бе седнала на възглавницата си на пода, облегната на една ръка и подвила повехналите си нозе на една страна. Намести се и погледна жената.
— Означава, че си жена със силен дух, Марджъри.
— Един от тези двата камъка ли? Силен дух?
— Точно така — потвърди Алтея и кимна.
— Ами другият? Не може да е на добро. Ей, го къде е. Сигурно е най-лошото.
— Тъкмо щях да ти кажа, че другият камък, който се появява при всяко хвърляне, също означава силен дух. Мъж със силен дух.
Марджъри погледна камъчетата на плота. Разтърка кокалчетата си.
— Но, но те и двата… — Посочи с ръка. — И двата излизат извън. Извън външния кръг. В отвъдния свят. — Тревожните и очи намериха лицето на Алтея.
Гледачката се надигна и премести краката си напред, за да ги кръстоса. Бяха слаби и почти напълно неподвижни, но като ги кръстосаше на възглавницата пред себе си, можеше да седи с изправен гръб.
— Не, скъпа, ни най-малко. Виж тук, това е на хубаво. Два силни духа, преминаващи заедно през живота и отвъд него.
За по-хубаво не би могла и да мечтаеш.
Марджъри хвърли към дъската още един тревожен поглед.
— Така ли? Сериозно ли, господарке Алтея? Значи смятате, че е на хубаво, че те продължават така?
— Разбира се, Марджъри. Много на хубаво е. Два силни духа са се свързали в едно.
Посетителката докосна с пръст долната си устна и погледна скришом Алтея.
— Че кой е тогава? Кой е този тайнствен мъж, дето ще го срещна?
Алтея сви рамене.
— Рано е да се каже. Но камъните сочат, че ще срещнеш мъж.
Онази демонстративно кръстоса показалеца и средния си пръст.
— И отношенията ви ще се развият много бързо. Поздравления, Марджъри. Най-после ще откриеш щастието, което търсиш.
— Кога? Скоро ли?
Алтея пак сви рамене.
— Рано е да се каже. Камъните казват само „ще“, а не „кога“. Може да е утре, може догодина. Важното е, че ти предстои да срещнеш човек, който ще бъде добър с теб, Марджъри — Дръж си очите отворени. Не се крий в къщата си, иначе ще го пропуснеш.
— Но щом камъните казват…
— Камъните казват, че е силен и че е отворен към теб, но не гарантират нищо. Всичко ще зависи от теб и от него. Бъди отворена за него, когато се появи в живота ти, защото иначе може да мине, без да те забележи.
— Ще го направя, господарка Алтея. — Гласът и прозвуча по-уверено. — Ще го направя. Ще бъда готова и когато той се появи в живота ми, ще го видя и той ще ме види, точно как то предсказаха камъните.