— Добре.
Жената заровичка в кесията, окачена на колана и, докато намери една монета. Подаде я енергично напред, доволна от предсказанието.
Фридрих наблюдаваше как Алтея прави предсказания в продължение на близо четирийсет години. През цялото това време никога, нито веднъж, не я бе видял да излъже някого.
Жената се изправи с протегната ръка.
— Да ви помогна ли, господарке Алтея?
— Благодаря ти, скъпа, Фридрих ще се погрижи по-късно. Засега ще остана още малко при дъската.
Онази се усмихна, вероятно отнесена в мечти за предстоящия и нов живот.
— Е, добре тогава, аз ще вървя, преди денят да е превалил, да се прибера преди мръкнало. Чака ме дълъг път. — Тя надзърна в ателието и махна за поздрав от вратата. — Всичко хубаво, господарю Фридрих.
Дъждът се бе усилил. Фридрих забеляза, че небето е станало още по-оловносиво, над къщата им край езерото се стелеше мрак. Фридрих вдигна глава от работата си и също и махна с ръка.
— Ще те изпратя, Марджъри. Има кой да те придружи по обратния път, нали?
— Зетят ме чака отсам каньона с конете. — Тя се спря на прага и посочи работния плот. — Чудесно е.
Фридрих се усмихна.
— Надявам се в Двореца да открия купувач, който да мисли същото.
— Ще намерите, убедена съм. Работите ви са наистина красиви. Всички го казват. Който притежава ваша творба, се смята за късметлия.
Марджъри се поклони щастливо на Алтея, благодари и отново и откачи наметалото си от овча кожа от куката край вратата. Усмихна се на разяреното небе и метна дрехата на раменете си, като прилежно си сложи качулката. След това забърза надолу по пътя, за да търси новия мъж в живота си. Чакаше я дълъг път. Преди да затвори вратата след нея, Фридрих я предупреди, като излезе от каньона, да си отваря очите на четири и да не се отклонява от пътеката нито за миг. Тя каза, че помни инструкциите му от предишния път и ги спазва стриктно.
Домакинът я изпрати с поглед, докато фигурата и потъна в сенките и мъглата, после затвори вратата, за да прогони навън лошото време. В къщата настана тишина. Навън блесна светкавица, сякаш обидена от негостоприемството му.
Фридрих застана зад жена си.
— Нека ти помогна да си седнеш на мястото.
Алтея беше събрала камъните в шепата си. Разклати ги и те изтрополиха — сякаш кокалите на духове. По природа бе мила и внимателна и не беше типично за нея да не го чуе. Още по-необичайно бе да хвърля камъните си, след като си е тръгнал посетител. Този начин на гадаене представляваше допитване до дарбата. Как точно, това не му бе напълно ясно. Това, което знаеше обаче, беше, че процедурата е крайно изтощителна за жена му. Гадателският акт изстискваше силите и и я откъсваше от този свят. Не и оставаха нито енергия, нито желание да хвърля камъните отново.
Но сега явно бе обзета от безмълвна нужда.
Завъртя китката си и разтвори длан, с лекота хвърли камъните върху дъската, с грацията, с която той извайваше ефирните си златни листа. Тъмните, мрачни, безформени камъни се изтърколиха и се разпиляха по дъската, върху позлатената Милост.
По време на съвместния им живот Фридрих я бе виждал да хвърля камъните си десетки хиляди пъти. Понякога той, също като клиентите и, се опитваше да разчете някакъв смисъл във фигурите. Никога не му се беше удавало.
Тя виждаше неща, незрими за очите на обикновения смъртен. В произволно разхвърляните камъни съзираше предзнаменования, разбираеми само за гадателка като нея. Магически фигури.
Самият акт на хвърлянето не беше толкова важен. Важното беше как именно камъните ще докоснат дъската и ще се свържат със сили, които за обикновен човек като него бяха неразгадаеми, но които говореха на гадателките чрез тяхната дарба. В този произволен елемент на хаоса Алтея разчиташе потока на силите през света на живите, а дори, както се опасяваше Фридрих, и през света на мъртвите. Алтея обаче никога не говореше за това. Въпреки безкрайната близост между тях в душа и тяло това бе нещо, което не можеха да споделят един с друг.
При новото хвърляне един камък застана в самия център на символа; два се спряха в срещуположните ъгли на квадрата — там, където се допираше до външния кръг; други два избраха точките, където се докосваха квадратът и вътрешният кръг; последните два се озоваха отвъд външния кръг, изобразяващ отвъдния свят.
Блесна светкавица, секунди по-късно удари и гърмът. Фридрих се ококори невярващо. Запита се какво ли означава фактът, че камъните са застанали точно на тези места в Милостта. Никога преди не ги бе виждал да се подреждат в тъй правилна симетрия.
Алтея също гледаше втренчено дъската.