Дженсън прерови с поглед тълпата, докато очите и не попаднаха на червения шал. Скъси въженцето на Бети, подкара Рижка за юздата и тръгна натам. Изненадан, Себастиан я последва.
Жената с червения шал беше започнала да подрежда съдините си с топли наденици.
— Госпожо?
Онази присви очи срещу светлината.
— Да, скъпа? Искаш още малко наденички ли? — Повдигна един капак. — Вкусни са, нали?
— Чудесни са, но дойдох за друго — дали ще имате нещо против да ви платим, за да наглеждате конете и козичката.
Жената затвори тенджерата.
— Животните ли? Аз не съм коняр, скъпа.
Дженсън стисна въженцето и юздата в едната си ръка, а с другата се облегна на каручката. Бети подви крака край колелото.
— Помислих си, че компанията на козичката ми ще ви е приятна за известно време. Бети е чудесна, няма да ви създава никакви проблеми.
— Бети, значи. Е, какво пък, защо да не я наглеждам.
Себастиан подаде на жената сребърна монета.
— Ако позволите да оставим конете си при вашия, ще сме спокойни, че са в добри ръце и че има кой да се грижи за тях.
Жената внимателно огледа монетата, след това и Себастиан.
— За колко време? Като си продам надениците, смятам да се прибирам.
— Няма да се бавим. Само трябва да намерим мъжа, за когото ни казахте — Фридрих — отвърна Дженсън.
Себастиан небрежно посочи с глава монетата, която жената все още държеше в ръката си.
— Като се върнем, ще ви дам още толкова — в знак на благодарност. Ако пък не се върнем, докато си продадете надениците, ще получите две монети заради неудобството да ни изчакате.
Жената най-сетне кимна.
— Е, добре, и бездруго ще съм тук, за да си продавам надениците. Вържете козата за колелото, ще я наглеждам, докато се върнете. — Посочи през рамо. — А конете вържете ей там, при моята кобила — тя ще се зарадва на малко компания.
Бети лакомо налапа парчето морков, което и подаде Дженсън. Рижка я подбутна по рамото, сякаш искаше да и каже, че не иска да остава. За да я успокои, Дженсън даде и нея парче морков, после подхвърли едно и на Себастиан, да го предложи на вечно гладния Пит.
— Ако случайно ме изгубите от поглед, питайте за Ирма, продавачката на наденици.
— Благодарим ти, Ирма — Дженсън погали Бети по главата. Оценявам помощта ти. Изобщо няма да се бавим.
Двамата се запромъкваха през тълпата, Себастиан я прегърна през кръста, за да не се разделят, докато потъват в пастта на огромния дом на Господаря Рал.
Изпратиха ги жалните стонове на изоставената Бети.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ВОЙНИЦИ С ИЗЛЪСКАНИ НАГРЪДНИЦИ и изправени във въздуха блестящи на слънцето копия със заострени върхове зорко оглеждаха минаващите под колоните хора. Щом вниманието им падна върху Дженсън и Себастиан, тя положи усилия да не ги гледа в очите. Вървеше с наведена глава, в крачка с тълпата, която се изливаше като река между часовите. Не разбра дали някой и е обърнал специално внимание, но не усети да я сграбчват, така че продължи напред.
Просторната входна ниша беше облицована в светъл камък, сякаш влизаха в танцова зала, а не в тунел под гигантско плато. Съскащите факли, поставени в железни решетки по стените, пръскаха пепитена светлина. Миришеше на катран, но беше топло, зимните ветрове оставаха далеч навън.
По продължение на двете стени имаше безброй вдлъбнатини. Повечето представляваха ниши, преградени с нисък зид, зад който търговците продаваха стоките си. Много от зидовете бяха украсени с цветни платнища или облицовки, за да привличат по-лесно вниманието на клиентите. Навън всеки можеше да си опъне сергията и да си продава нещата. Тук вероятно се плащаха наеми, но в замяна на това търговците разполагаха с уютно местенце, а купувачите бяха по-склонни да обикалят по магазините на топло.
Пред една обущарница се беше събрала шумна тълпа. На други места хората се редяха за бира, хляб или димящи паници гозба. Един търговец продаваше баници с месо и привличаше клиентела със звънливия си глас. В едно помещение се бяха събрали шумни женоря, чиито коси биваха сресвани, накъдряни или украсявани с разноцветни нанизи мъниста. По-нататък на други жени им гримираха лицата или лакираха ноктите. Имаше и магазинчета за разноцветни панделки и кордели, досущ като свежи цветя, с които да се украсяват рокли. По вида на предлаганите стоки и услуги Дженсън си даде сметка, че доста от клиентите искат да изглеждат добре за посещението си в Двореца, където хем щяха да видят свят, хем светът щеше да види тях.