Двамата се втурнаха към магазинчето. Сърцето и потъна в петите, когато ги посрещна празният стол вътре. Все пак си каза, че е още сутрин, човекът може да идва по-късно. Съседните дюкяни също не бяха отворени.
Спряха малко по-надолу край щанд за кожени халби.
— Дали скулпторът ще се появи днес? — попита тя продавача.
— Съжалявам, не знам — отвърна той, без да вдига поглед. — Тъкмо отварям.
Тя се втурна към съседното магазинче, където се продаваха цветни пана. Обърна се да каже нещо на Себастиан, но го видя да разговаря с един мъж в близка работилница.
Дженсън заговори жената, която бродираше син поток, лъкатушещ сред планини. В дъното на помещението бяха изложени готовите и бродерии, някои от тях ушити на възглавници.
— Случайно да знаете дали скулпторът Фридрих ще отваря днес?
Жената и се усмихна.
— Съжалявам, но доколкото знам, днес няма да идва.
— Да, разбирам. — Съкрушена от разочароващите новини, Дженсън се поколеба. Не знаеше как да постъпи. — А поне да знаете кога ще се появи?
Жената забоде иглата в синия поток.
— Не бих казала. Като го видях последния път, беше преди около седмица, спомена, че известно време няма да идва.
— Но защо? Имате ли представа?
— Не знам. — Издърпа дългия син конец от водата. — Понякога се случва да работи дълго по някоя поръчка, за заклинание, да речем. Изпипва го, докато го направи достатъчно добро, че да си струва да се разкарва дотук.
— Случайно да имате представа къде живее?
Жената я погледна изпод вежди.
— Защо питаш?
Дженсън мислеше трескаво. Каза единственото нещо, което и хрумна — чутото от продавачката на наденици Ирма.
— Идвам за предсказание.
— А, значи всъщност търсиш Алтея — рече жената вече не толкова подозрително и направи още един бод.
Дженсън кимна.
— Майка ми ме е водила при Алтея като малка. Наскоро мама почина и ми се ще пак да се срещна с гледачката. Реших, че бих се чувствала по-добре, ако ми направи едно предсказание.
— Съжалявам за майка ти, скъпа. Разбирам те много добре. И на мен ми беше трудно, като изгубих майка си.
— Бихте ли ми казали къде живее Алтея?
Жената остави бродерията си и се приближи до ниския зид пред сергията си.
— Алтея живее доста далечко на запад, през една пустош.
— Полетата Азрит.
— Точно така. Колкото по-нататък вървиш, толкова по-хълмисто става. Като заобиколиш най-високия връх от север, трябва да тръгнеш плътно покрай скалите. Като се спуснеш надолу в ниското, ще стигнеш до едно отвратително място. До едно блато. Алтея и Фридрих живеят там.
— В блато ли? Дори през зимата?
Жената се наведе към нея и сниши глас.
— Хората разправят, че и през зимата. Блатото на Алтея.
Зловещо място. Разправят, че не го е създала природата, ако ме разбираш.
— Искате да кажете, че го е направила с магия?
Онази сви рамене.
— Приказки.
Дженсън кимна в знак на благодарност и повтори упътванията на жената.
— Оттатък най-високия планински връх на запад оттук.
Покрай скалите и надолу на север. Към блатото в ниското.
— Отвратително, опасно мочурливо място. — Жената се почеса с дълъг нокът по главата. — Но човек не бива да ходи там, ако не е поканен.
Дженсън бързо извърна поглед, за да види къде е Себастиан, но не го мярна веднага.
— А как се получава покана?
— Повечето хора молят Фридрих. Колко съм ги виждала да идват и да разговарят с него, без изобщо да погледнат произведенията му. Предполагам, че пита Алтея дали иска да ги приеме и когато следващия път се върне тук да продава, ги кани. Има и такива, които му дават да носи на жена си писма. Някои отиват сами и чакат. Чувала съм, че се е случвало Фридрих да излезе от блатото да ги посрещне и да им предаде поканата на Алтея. Част от тях така и не успяват да влязат при нея, независимо колко дълго са чакали. Никой не се е осмелил да припари до прага и непоканен. Поне никой не се е върнал, та да разказва, ако ме разбираш.
— Имате предвид, че трябва да отида там и просто да чакам? Докато тя или съпругът и дойдат да ме поканят?
— Предполагам. Но едва ли Алтея ще дойде лично. До колкото съм чувала, не излиза от блатото си. Можеш да идваш тук всеки ден, докато най-сетне завариш Фридрих. Никога не е отсъствал повече от месец. Предполагам, че до няколко седмици ще се върне.