Дженсън опита да ритне нападателката си, но краката и също бяха в примка, която се затягаше все повече и я теглеше към дъното. Задавена от водата, тя решително устояваше на надигащата се в гърдите и паника. Бореше се яростно, с всички сили, сякаш с нещо живо и дишащо.
Имаше нужда от ножа си. Но за да стигне до него, трябваше да пусне корените. Направеше ли това, звярът щеше да я дръпне във водата и да я удави.
Една ръка, каза си. Това и трябва — една ръка. Ако пусне едната си ръка, ще може да стигне до ножа си. Но заедно с постъпателните движения на неуморната змия нагоре към кръста и, усети и пропълзяващата паника, която се вкопчи в пръстите и и не и позволи да ги отлепи от корените.
Щом огромната плоска глава се появи отново над водата и запълзя нагоре по тялото на Дженсън, тя концентрира всичките си усилия в лявата си ръка и се вкопчи неистово в корена. С отчаяна решителност отпусна дясната и посегна към наметалото си. То бе подгизнало и натежало. Не можеше да намери пролука в диплите. Главата на змията се отпусна върху гърдите и, сякаш, за да я предупреди, че ще последва мощен натиск, от който дробовете и ще останат без въздух.
Глътна си корема и се опита да провре пръстите си под змията, но масивното туловище я пристегна с парализираща мощ и и отряза всякакъв достъп до ножа.
Докато Дженсън отчаяно се мъчеше да докопа оръжието си, змията направи рязко движение, обръчите се изместиха по-нагоре и приковаха ръката до тялото и.
Другата и ръка не изпускаше корена. Тежестта бе почти непоносима, усещаше, че ако не се пусне, ръката и ще изскочи от ставата. Знаеше, че това ще е краят и. Но не издържаше повече. Змията я дърпаше надолу с такава сила, че си помисли, че кожата ще се отлепи от пръстите и.
Въпреки неистовите усилия коренът започваше да и се изплъзва. Усети парещи сълзи в очите си. Нямаше избор. Пусна се.
Потъна в мрачните дълбини на езерото. Краката и най-сетне намериха дъно. Остави се на инерцията да я потопи изцяло, след което с мощен тласък, подхранван от силата на ужаса, се оттласна от подводните корени. Тялото и се стрелна напред и ръцете и докопаха корените от другата страна.
Змията се завъртя заедно с нея и я обърна по гръб. Дженсън изкрещя от болка — беше си изкълчила рамото. Изведнъж сред бурното мятане, пляскане, въртене и задавяне се яви кратък миг отпускане. Дженсън не го пропусна. Сграбчи сребърната дръжка.
Щом плоската глава с тънкия червен език пропълзя отново към лицето и, тя вдигна ножа и го доближи до меката плът под челюстта на змията. Животното застина, сякаш разпознало опасността, криеща се в наострената като бръснач стомана. Двете застинаха, втренчени една в друга. Дженсън въздъхна облекчено, усетила дръжката на ножа в ръката си, па макар да нямаше накъде да мърда.
Лежеше по гръб във водата, приклещена от мощното туловище на змията. Нямаше никаква опора и не виждаше как би могла да си помогне. Ръката я болеше както от битката, така и от изкълчването. Беше изтощена. Всичко това утежняваше положението и още повече и тя нямаше представа как ще се измъкне от огромното и силно животно. Би и било трудно дори ако бяха на сушата.
Жълтите очи я гледаха втренчено. Не знаеше дали змията е отровна. Още не бе видяла зъбите и. Нямаше представа дали ще успее да реагира, ако види, че главата се спуска към лицето и.
— Съжалявам, че те настъпих — рече след малко. Не вярваше, че змията я разбира, по-скоро говореше на себе си, разсъждавайки на глас. — Уплашихме се взаимно.
Змията не помръдна, жълтите и очи не се откъсваха от нея. Езикът не излезе от устата. Главата, повдигната от върха на ножа, сигурно усещаше острието. Може би за нея то бе еквивалент на зъби. Дженсън не знаеше дали е така, но бе сигурна в едно — че ще е по-добре да не влиза в схватка с такова същество.
Намираха се във водата, на територията на огромната змия. Ножът и вдъхваше увереност, но не гарантираше изхода от ситуацията. Дори да убие нападателката си, огромната тежест, обръчите, приклещили я в смъртоносна хватка, можеха да я потопят и удавят. По-добре да се разделят без битка — ако е възможно.
— Върви си — прошепна Дженсън с убийствена сериозност. — Иначе ще се наложи да направя опит да те убия. — Повдигна острието на ножа, за да подкрепи думите си с език, който се надяваше змията да разбере по-ясно.
Краката и пулсираха, обръчът около тях се отпусна. Сантиметър по сантиметър главата се отдръпна. Люспестото туловище постепенно разхлаби хватката и остави тялото и краката на Дженсън да плуват свободно във водата. Острието на ножа последва движението на главата, готово да нанесе удар и при най-малкия знак за заплаха. Най-сетне чудовището потъна в блатото.