Дженсън погледна първо ококорените очи на Фридрих, после смръщеното лице на Алтея.
— Видях само змията, нищо друго.
— Змията си е змия — махна Алтея с нетърпелив жест. — Но там има други опасни същества. Твари, които не пускат никой да мине покрай тях. Никой. Как, в името на Сътворението, успя да минеш?
— Какви същества?
— Магически — мрачно отвърна Алтея.
— Съжалявам, знам само, че успях да премина през блатото и не видях нищо друго освен змията. — Вдигна поглед към тавана и се замисли. — Но май имаше нещо във водата, някакви черни фигури.
— Риба — скастри я Фридрих.
— И в храстите, имаше нещо в храстите. Така де, не видях ясно, но знам, че имаше нещо. Но се криеше.
— Тези същества не се крият в храстите — рече Алтея. — Те не се страхуват от нищо. Не се крият от нищо. Готови са да се нахвърлят върху теб и да те разкъсат на парчета.
— Нямам представа защо не са го направили — рече Дженсън. Погледна през прозореца в посоката, откъдето бе дошла, представяйки си мрачните води на блатото. Коремът я сви, като си представи, че ще трябва да се връща по същия път. Пред факта, че животът на Себастиан висеше на косъм, празните приказки на Алтея за тварите, обитаващи блатото, я поизнервиха. В крайна сметка е тук. Значи не е невъзможно, както се опитваха да я убедят двамата.
— Защо живееш тук? Искам да кажа, след като си толкова мъдра и всичко останало, защо живееш в блато със змии?
Алтея я погледна изпод вежди.
— Предпочитам змии без крака и ръце.
Дженсън си пое дъх и подхвана.
— Дойдох, защото отчаяно се нуждая от помощта ти, Алтея.
Алтея поклати глава, сякаш не искаше да я слуша.
— Не мога да ти помогна.
Дженсън не очакваше да я отрежат толкова категорично.
— Трябва да ми помогнеш!
— Нима?
— Моля те, нали преди ми помогна. Трябва да го направиш отново. Господарят Рал вече е по петите ми. Неведнъж се спасявам на косъм. Изтощена съм до крайност, не знам какво да правя. Дори не знам защо баща ми иска да ме убие.
— Защото си потомство, родено без дарбата.
— Ето, каза го съвсем точно и именно затова не разбирам — родена съм без дарбата. Е, тогава каква заплаха мога да представлявам за него? Щом като е толкова могъщ магьосник, какво мога да му сторя аз? С какво го застрашавам? Защо толкова много иска да ме убие?
— Господарят Рал унищожава всеки свой потомък, който не е роден с дарбата.
— Но защо? Това, че го прави, е резултатът, а не причината. Сигурно има някаква причина. Поне това да знаех, може би щях да измисля какво да сторя.
Алтея пак поклати глава.
— Не знам. Господарят Рал не е идвал да обсъжда с мен подобни неща.
— След като се срещнах със сестра ти и тя не ми помогна, се върнах, за да и задам същия въпрос, но я заварих убита от същите хора, които гонят мен. Сигурно ги е било страх, че може да ми каже нещо. Затова са я убили. — Дженсън приглади косите си с ръка. — Съжалявам за сестра ти, наистина. Нима не разбираш? Ти също си в опасност заради онова, което знаеш.
— Нямам представа какво би могло да ги подтикне да я убият. — Алтея смръщи чело и се замисли. — Значи казваш, че може би е знаела нещо. Не ми се вярва. Тя никога не се е забърквала в тези неща. Тя знаеше по-малко от мен. Няма как да е знаела защо Господарят Рал иска да се отърве от теб. Не би могла да ти каже нищо.
— Дори той да смята родените без дарбата като мен за по-низши и безполезни същества, ако иска да се отърве от изтърсаците си, тъй да се каже, защо синът му, моят брат, иска да ме убие също толкова силно? Не мога да навредя на баща си, още по-малко на сина му Ричард, който също изпрати четворки по петите ми.
Явно и това не можа да убеди Алтея.
— Сигурна ли си, че го правят хората на Господаря Рал?
Камъните не ми показват…
— Нахълтаха в дома ми. Убиха майка ми. Видях ги, борих се с тях. Бяха Д’Харански войници. — Извади ножа от калъфа и го подаде на жената с дръжката към нея. — Един от тях носеше това.
Алтея го огледа внимателно, както човек би огледал нещо смъртоносно, но не каза нищо.
— Защо Господарят Рал уби майка ми? Защо неговата династия иска да ме унищожи?
— Не знам отговора. — Алтея вдигна ръце и ги отпусна в скута си. — Съжалявам, наистина не го знам.
Дженсън коленичи пред жената.
— Моля те, Алтея, дори да не знаеш защо, трябва да ми помогнеш. Сестра ти не успя, каза, че само ти можеш да го направиш. Каза, че само ти виждаш дупките в света. Не знам какво означава това, но знам, че е нещо, свързано с всичко това, с магията. Моля те, имам нужда от помощта ти.
Магьосницата изглеждаше объркана.