— Не виждам как бих могла да постигна нещо без помощта на магия. Та аз съм никой.
— Никой, казваш. — Алтея я изгледа изпод вежди и се облегна назад. Изглеждаше като губеща търпение учителка, недоволна от лошото представяне на ученичката си. — Напротив, някой си. Ти си Дженсън, умно момиче с мозък в главата. Не бива да коленичиш пред мен, да се правиш на невежа, да ми казваш, че не можеш да направиш нещо и да искаш друг да го свърши вместо теб.
Ако искаш да бъдеш роб в живота си, продължавай по този път — моли се за помощ. Те ще ти услужат, но ти сама ще узнаеш, че цената са твоите избори, твоята свобода, самият ти живот. Те ще правят всичко вместо теб, а в резултат ти ще си им задължена цял живот, ще си продала себе си на нищожна цена. Само и единствено тогава ще станеш никой, роб. Защото само ти — никой друг — си пожелала така.
— Но може би в този случай е различно.
— Слънцето изгрява от изток. Няма изключения само за щото така ти се ще. Знам какво говоря и ти казвам: магията не е разрешение. Какво си мислиш? Че ако има магия, която да скрива коя си, да скрива, че си дъщеря на Господаря Рал, хората ще си счупят краката да ти отварят вратите! Те не биха отворили килията на приятеля ти пред никой, ако не са убедени, че трябва да го направят. Няма никакво значение дали някаква магия те е превърнала в шесткрак заек — пак не биха отворили килията му.
— Но магията…
— Магията е средство, а не разрешение.
Дженсън си напомни, че трябва да запази самообладание, макар че и се искаше да сграбчи жената за раменете и да я разтресе, докато онази се съгласи да и помогне. Не искаше да повтаря грешката си с Латея — тогава проигра повторния си шанс да получи помощ.
— Какво искаш да кажеш с това, че магията не е разрешение. Магията е могъща.
— Ти имаш нож. Нали ми го показа.
— Да.
— Какво правиш, когато си гладна? Размахваш ножа пред лицето му и искаш неговия хляб? Не. Убеждаваш го да ти даде хляб, заплащайки му с монета.
— Да не искаш да кажеш, че бих могла да ги подкупя?
Алтея въздъхна отново.
— Не. Доколкото знам, не би могла. Поне не в общоприетия смисъл. Но всъщност има нещо общо.
Когато Фридрих иска хляб, той не размахва нож, за да отнеме хляба на онези, които имат. Поне не в смисъла, в който ти искаш да използваш магията. Използва ножа като средство за извайване на фигурки, които позлатява. Продава онова, което е сътворил с ръцете си, и разменя спечеленото срещу хляб.
Разбираш ли, ако бе използвал ножа, тоест средството, директно, за да разреши проблема си и да се сдобие с хляб, в края на краищата щяха да го сполетят неприятности. Щеше да е крадец и щеше да бъде преследван. Вместо това той използва главата си и превръща ножа в средство за създаване на нещо с помощта на главата си. По този начин решава проблема си, тоест получава хляб благодарение на ножа си.
— Значи искаш да кажеш, че трябва да използвам магията косвено? Да я превърна в средство, което да ми помогне?
Алтея въздъхна още по-дълбоко.
— Не, дете. Забрави за магията. Използвай главата си. Магията създава проблеми. Мисли.
— Нали точно това направих, когато реших да дойда тук, за да те помоля за помощ — отвърна Дженсън. — Нуждая се от заклинание, което да бъде моето помощно средство — да ме скрие. То ще бъде точно това — средство.
Алтея извърна поглед към камината и трепкащите пламъци.
— Не мога да ти помогна по този начин.
— Вероятно не се изразявам ясно. Преследват ме могъщи мъже. Нуждая се от заклинание, което да скрие самоличността ми — същото, което направи някога за мен, докато живеех с майка си в Двореца.
Възрастната жена не отмести поглед от огнището.
— Не мога да го направя. Не притежавам тази сила.
— Напротив. Вече си го правила. — Чувствата напираха да се излеят през очите и — объркване, страх, самота, безсилие, трупани цял живот. — Не съм изминала целия този път, не съм изтърпяла всичките тези трудности, за да ми откажеш!
Латея ми отказа, твърдеше, че само ти можеш да видиш дупките в света, че само ти можеш да ми помогнеш. Нужна ми е помощта ти, заклинанието ти, трябва да ме скриеш. Моля те, Алтея, умолявам те.
Алтея не можеше да я погледне в очите.
— Не мога да направя такова заклинание върху теб.
Дженсън едва преглътна сълзите си.
— Моля те, Алтея, искам само да бъда оставена на мира.
Ти притежаваш тази сила.
— Не съм онова, за което ме мислиш. Помогнах ти по единствения начин, по който можах.