— Как можеш да си седиш на стола, да знаеш, че навън умират и страдат хора, и да не им помогнеш? Как можеш да бъдеш такава егоистка, Алтея? Защо не ми помагаш, когато се нуждая от теб?
Фридрих се наведе към нея и я вдигна от земята.
— Съжалявам, Алтея чу молбата ти и даде своя отговор. Ще постъпиш разумно, ако се вслушаш в съвета и и го използваш, за да си помогнеш. Време е да си вървиш.
Дженсън се дръпна.
— Искам само едно заклинание! Защо е такава егоистка!
В очите на Фридрих блесна ярост, но гласът му остана спокоен.
— Нямаш право да говориш така в дома ни. Нямаш представа от тези неща, не знаеш нищо за жертвите, които тя направи. Време е да…
— Фридрих! — Гласът на Алтея бе тих. — Защо не ни направиш по един чай?
— Няма защо да и обясняваш всичко, Алтея, най-малко пък на нея.
Тя му се усмихна.
— Всичко е наред.
— Какво да ми обяснява? — попита Дженсън.
— Съпругът ми може да е малко груб, но просто не иска да те товаря излишно. Знае, че някои хора си тръгват нещастни от чутото. — Тъмните и очи се обърнаха към Фридрих. — Би ли ни направил чай?
Лицето на Фридрих се изкриви от отдавна сдържана болка, но след миг се овладя и кимна.
— Какво имаш предвид? — попита Дженсън. — Какво не си ми казала.
Докато Фридрих отиде до шкафа да извади чаши и чайник и ги постави на масата, Алтея покани Дженсън да седне на възглавницата пред нея.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ДЖЕНСЪН СЕ НАСТАНИ УДОБНО на червената възглавница, извезана със златни нишки, на пода пред чародейката.
— Преди много години — започна Алтея, сключила ръце в скута си, върху роклята си на бели и черни щамповани фигури, — повече, отколкото можеш да си представиш, двете със сестра ми предприехме пътешествие до Стария свят, отвъд непристъпната граница на юг.
Дженсън реши, че за момента ще е най-добре само да слуша и да научи, каквото може от разказа и, вместо да се намесва с неща, които знае — че новият Господар Рал, подтикван от завоевателските си намерения, е унищожил тази граница, за да нахлуе в Стария свят и че Себастиан е дошъл от там, за да се опита да намери начин да помогне на своя император Джаганг Справедливия да спре нападението на Д’Харанците. Каза си, че ако осмисли нещата достатъчно добре за себе си, може би ще и е по-лесно да убеди Алтея да и помогне.
— Отправихме се към едно място в Стария свят, наречено Двореца на пророците — продължи Алтея.
Себастиан беше споменал пред Дженсън и за това.
— Аз притежавах дарба за доста примитивен вид пророчество. Щеше ми се да науча, каквото мога за него, докато сестра ми искаше да задълбае в лечителство и тям подобни.
Освен това аз се интересувах от хората като теб.
— Като мен ли? Какво имаш предвид?
— Дедите на Мрачния Рал са били съвсем същите като него. Унищожавали са всяко свое потомство, родено без дарбата. Двете с Латея бяхме млади и изпълнени с желание да помагаме на хората, изпаднали в нужда, както и на онези, които смятахме за несправедливо тормозени. Искахме да използваме дарбата си, за да направим света по-добър. Макар всяка от нас да имаше своите интереси, ни водеше една обща цел.
Дженсън си помисли, че тя се чувства по сходен начин и че говори точно за такава помощ, но наред с това усещаше, че не е дошъл моментът да го каже. Затова попита нещо друго.
— Защо е било нужно да пропътувате дългия път до Двореца на пророците, за да научите за тези неща?
— Тамошните магьосници са известни с опитността си в много области — магии, дарби, но най-вече с нещата, свърза ни с този и отвъдните светове.
— Отвъдни светове ли? — Дженсън посочи пространството извън очертанията на Милостта. — Искаш да кажеш света на мъртвите?
Алтея се облегна назад и потъна в мислите си.
— Ами да, но не е съвсем точно казано. Нали знаеш какво представлява Милостта? — Алтея изчака Дженсън да кимне. — Магьосниците в Двореца на пророците притежават познания за припокриванията между дарбите, воала, разделящ световете и взаимно зависимите връзки между тях — как всичко се напасва помежду си. Наричат ги Сестрите на светлината.
Дженсън с изненада си припомни, че Себастиан и бе казал, че Сестрите на светлината сега служат на император Джаганг. Дори и бе предложил да я заведе при тях. Според него те щяха да и помогнат. Сигурно имаха някаква връзка със Светлината на Създателя и по-специално с дарбата, в центъра на Милостта.
Хрумна и нещо друго.
— Това има нещо общо с казаното от Латея. Че можеш да виждаш дупките в света, както се изрази тя.
Алтея се усмихна с удоволствието на учител, зарадван от откритието, до което е стигнал ученикът му.