— Това е на върха на иглата. Роденото без дарба дете на Господаря Рал, на всеки Господар Рал от хиляди години на сам, е различно от всички други хора. Вие сте дупки в света за хората с дарба като нас.
— Какво точно означава това „дупки в света“ ?
— Ние сме слепи за вас.
— Слепи ли? Но нали ме виждаш. И Латея ме виждаше. Не разбирам.
— Не слепи с очите си. Слепи с дарбата. — Плъзна ръка към приклекналия край огъня Фридрих, после към прозореца. — Навсякъде е пълно с живи същества. Виждаме ги с очите си — виждаш Фридрих, дърветата, всичко наоколо, аз също го виждам. Всеки го вижда. — Посочи с пръст във въздуха. — Но аз виждам и чрез дарбата си.
Ние те виждаме с очите си, но не и с дарбата си. Мрачният Рал не те вижда повече, отколкото аз. Нито пък новият Господар Рал. За хората като нас, родени с дарбата, ти си Дупка в света.
— Нищо не разбирам — заекна Дженсън. — Та той ме преследва. Изпрати свои хора след мен. Единият от тях носеше в джоба си бележка с името ми.
— Могат да те преследват, но само в обикновения смисъл. Не с магия. Дарбата му е сляпа за теб. За да те намери, трябва да използва шпиони, подкупи и заплахи освен ума и лукавството си. Ако не беше така, досега да е изпратил някой звяр да те разкъса и да е приключил с работата, вместо да изпраща войници с бележка, на която е написано името ти.
— Искаш да кажеш, че вече съм невидима за него?
— Не. Познавам те. Помня червената ти коса. Познах те, понеже си спомням майка ти, а ти приличаш на нея. Познах те по тези обичайни начини. Ако Мрачният Рал беше жив и си спомняше как изглежда майка ти, също би те познал. Хора от по-близкото му обкръжение биха могли да открият у теб и негови черти, както ги забелязах аз. Би те разпознал по всичките тези обичайни за хората без дарба начини. Може да те намери по нормален начин. Разбира се, всеки с дарбата, който те види, ще разбере, че си от лишеното от дарба потомство на Господаря Рал — понеже те виждат.
С магия обаче не може да те намери. Невъзможно е. За хората с дарба ти в много отношения си най-обикновен човек, само дето си дупка в света.
Дженсън я изгледа изпод вежди. Разбра как е реагирала едва след като видя сключените пред себе си пръсти на Алтея.
— Когато бях в Двореца на пророците — най-сетне продължи чародейката, — се запознах с една жена, чародейка като мен — Ейди. Бе пропътувала от другия край на Стария свят, за да разбере способностите си. Ейди беше сляпа.
— Сляпа ли? Че как е пътувала сама, след като е била сляпа?
Алтея се усмихна, отдадена на спомена.
— Без проблеми. Дарбата и я е водила, не очите. Всички хора, родени с дарбата, притежават уникални способности.
Освен това при някои дарбата е по-силна, също както хората с повече мускули са по-силни от някой като мен. Виж Фридрих например. На мускули той е силен. Твоята коса е като на другите, но е червена. Някои са руси, други чернокоси или кестеняви. Въпреки различията между хората всеки има свои специфични атрибути.
И с дарбата е така. Тя се различава не само по различните си аспекти, но и по тяхната сила. При някои е много силна, при други — слаба. Всеки от нас е различен. Ние сме уникални по своите способности, дарба, също както вие сте уникални с други неща.
— Какво щеше да разкажеш за приятелката си Ейди?
— А, да, нейните очи бяха съвсем бели — слепи, но тя се бе научила да вижда с дарбата си. Дарбата и казваше повече за света наоколо, отколкото на мен очите ми. По същия начин когато хора без дарбата ослепеят, те разчитат повече на слуха си, научават се да чуват повече, отколкото ние с теб.
Ейди правеше същото чрез дарбата си. Тя виждаше чрез тази мъничка искрица от дарбата на Създателя, вложена във всяко едно нещо. Самият живот, дори повече — Сътворението.
Исках да ти кажа, че за мен, за Мрачния Рал, за Ейди ти не съществуваш. Ти си дупка в света.
Без да си дава сметка за причините, Дженсън усети как я изпълва ужас. Постепенно той започна да придобива форма и вид. Усети как очите и се изпълват със сълзи.
— Създателят не ми е дал живот като на всеки друг? Появила съм се на този свят по някакъв друг начин? Аз съм някакво чудовище? Баща ми е искал да ме убие заради чудовищната ми природа?
— Не, дете, нищо подобно. — Алтея се протегна и погали успокоително Дженсън по косата. — Нямах това предвид.
Дженсън с усилие затвори вратата пред новите си страхове. Въпреки сълзите видя изпълненото със загриженост лице на Алтея.
— Та аз дори не съм част от Сътворението. Затова дарбата не може да ме усети. Господарят Рал е искал да отърве света от тази грешка на природата — от това зло.