— Не слагай несъществуващи думи в устата ми, Дженсън. Чуй ме.
Дженсън кимна и избърса очи.
— Слушам те.
— Това, че си различна, не означава, че си зла.
— Тогава какво съм, ако не чудовище, недокоснато от Създателя?
— Скъпо мое дете, ти си колона на Сътворението.
— Но нали каза…
— Казах, че родените с дарбата не могат да те видят с нея. Не съм казвала, че не съществуваш или че не си като всички други — част от Сътворението.
— Тогава защо съм едно от онези неща? Една от дупките в света?
Алтея поклати глава.
— Не знам, дете. Но липсата на познание не е доказателство за наличието на зло. Бухалът вижда нощем. Щом бухалът те вижда, а хората не, това прави ли те лоша? Ограниченията при един човек не извикват непременно зло у друг. Това показва едно-единствено нещо — съществуването на ограничения.
— Но всички ли потомци на Господаря Рал са такива?
Алтея обмисли внимателно отговора си, преди да отвори уста.
— Тези, които наистина са родени без дарбата — да. Родените макар и с частица от някаква дарба — не. Тази частица може да е съвсем незабележима и неизползваема, може ни кой друг да не знае за съществуването и. На практика такъв човек би следвало да бъде сметнат за лишен от дарбата, но той все пак притежава тази малка искрица, която го отличава от тези като теб — дупките в света. Освен това тази частица дарба го прави уязвим. Той може да бъде намерен чрез магия и следователно унищожен.
— Означава ли това, че тези като мен са по-редкият случай, а другите, с малкото дарба, се срещат по-често?
— Да — тихо призна Алтея.
Дженсън усети в краткия и отговор подмолната струя на внезапно появило се напрежение.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че има още нещо освен това, че сме дупки в света за родените с дарбата?
— Да. Това беше една от причините, отвела ме да се обучавам при Сестрите на светлината. Исках да разнищя по-надълбоко взаимовръзката между дарбата и живота, който познаваме — Сътворението.
— И откри ли нещо? Сестрите на светлината успяха ли да ти помогнат?
— За жалост не. — Алтея потъна в размисъл. — Малцина биха се съгласили с мен, но започвам да подозирам, че всички хора, със съвсем малки изключения като теб — потомци на Господаря Рал, родени изцяло без дарбата, — притежават онази почти незабележима искрица магия, която, неуловима в друга ситуация, ги свързва с притежаващите дарбата, а от там и с по-великия свят на Сътворението.
— Не разбирам какво общо има това с мен или с който и да било друг.
Алтея бавно поклати глава.
— В цялата работа се крие още нещо, Дженсън, повече, не е само това, което знам. Подозирам, че става въпрос за нещо далеч по-важно.
Дженсън не можеше да си представи какво би могло да бъде то.
— Колко са децата на Господаря Рал, родени изцяло без дарбата?
— Доколкото знам, се случва изключително рядко повече от един наследник на всеки Господар Рал да се роди с дарбата, поне в обичайния смисъл на думата — семето му зачева само един истински наследник. — Алтея се наведе напред и вдигна пръст във въздуха. — Но е възможно, докато останалите са родени без дарбата в обичайния смисъл, доста да притежават тази иначе невидима и безплодна искрица на Дарбата, така че да бъдат унищожавани преди такива като мен да са разбрали за тях.
Много е възможно тези като теб да са по-голямата рядкост, също като истински уникалния единствен наследник на всеки Господар Рал, роден с дарбата. Ето защо ти си останала незабелязана и си объркала понятията ни за това кой вид е истински рядък и кой се среща често. Както казах, според мен тук нещата са много по-дълбоки, отколкото бих могла да разбера или да знам. Но тези като теб, лишени дори от тази почти незабележима искра на дарбата, са…
— Колони на Сътворението — саркастично изтърси Дженсън.
Алтея се изкикоти.
— Може би звучи по-добре.
— Но за родените с дарбата ние си оставаме дупки в света.
Усмивката на Алтея изчезна.
— Така е. Ако Ейди беше тук, както е сляпа с очите си и вижда само с дарбата си, ако застанеш срещу нея, тя ще види всичко друго наоколо, без теб. Ще бъде сляпа за теб. За нея, която вижда единствено с дарбата си, ти наистина ще бъдеш дупка в света.
— От това не ми става по-добре в кожата ми.
Усмивката на Алтея се върна на устните и.
— Нима не виждаш, дете? Това доказва ограничението. За незрящия всички са дупки в света.
Дженсън се замисли над думите и.
— Значи е въпрос на възприятие. На някои хора просто им липсва способността да ме възприемат по един определен начин.
Алтея само кимна.
— Точно така. Но тъй като тези с дарбата често използват способностите си, без да се замислят предварително — също както ти използваш очите си например, — за тях е много объркващо да срещнат човек като теб.