— Объркващо ли? Защо?
— На човек не му е приятно да усеща сетивата си разколебани.
— Но нали могат да ме видят, защо да ги притеснявам?
— Ами представи си, че чуваш глас, но не можеш да видиш източника му.
Не и бе трудно да си го представи. Разбираше прекрасно колко е объркващо.
— Или пък си представи — продължи чародейката, — че ме виждаш, но когато посегнеш да ме пипнеш, ръката ти минава през мен като през въздух. Това не би ли те объркало?
— Предполагам — призна Дженсън. — Има ли нещо друго различно в нас? Освен че сме дупки в света за родените с дарбата.
— Не знам. Изключително рядко се случва да срещнеш човек като теб, който да не е унищожен. Възможно е да има и други, дори веднъж чух, че имало един, който живеел при лечителите Рауг’Мос. Но може да е било само слух. Аз знам със сигурност само за теб.
Като много малка Дженсън беше посещавала лечителите Рауг’Мос заедно с майка си.
— Знаеш ли как се казва?
— Споменаваше се името Дрефан, но не знам дали е истина. Дори да е така, е много малко вероятно той да е все още жив. Господарят Рал си е Господарят Рал. Закон вътре в себе си. Мрачният Рал, също като дедите си, вероятно е станал баща на много деца. Да се скрие такова бащинство е доста опасно. Малцина биха рискували, така че повечето като теб са откривани и унищожавани своевременно. До останалите се стига с течение на времето.
Дженсън изрази мислите си на глас:
— Възможно ли е да сме такива като един вид защита? Като някои животни, които се раждат със защитни приспособления, за да оцеляват по-лесно. Например сърните имат бели петна, които ги скриват от очите на хищниците — правят ги дупки в света.
Алтея се усмихна на сравнението.
— Предполагам, че би могло да се каже и така. Но доколкото имам представа от магия, бих предположила, че причините са доста по-сложни. Всичко се стреми към равновесие.
Сърните и вълците също. Белите петна помагат на сърните да оцеляват, но застрашават съществуването на вълците, които се нуждаят от храна. Тези неща вибрират. Ако вълците изядат всички сърни, еленовият род ще загине, а наред с това ще загинат и самите вълци, тъй като ще са нарушили равновесието между себе си и елените. Те съществуват паралелно в едно равновесие, което позволява и на двата вида да оцеляват, но заплащайки с живота на отделни представители на вида.
Равновесието при магията е изключително важно. Зад онова, което на повърхността може да изглежда простичко, често лежат дълбоки и сложни причини. Подозирам, че с хората като теб е нарушена една много фина форма на равновесие. И че да си дупка в света е само страничен резултат.
— Може би част от равновесието се състои в това — също както някои сърни биват изяждани въпреки петната, — че някои от хората, родени с дарбата, могат да ме видят? Сестра ти ми каза, че ти виждаш дупките в света.
— Не съвсем. Просто научих няколко номера с дарбата — нещо подобно на това, което е направила Ейди.
Дженсън смръщи чело, очевидно отново изпуснала нишката на разговора. Алтея и помогна.
— Би ли забелязала птичка в безлунна нощ?
— Не. Ако не свети дори луната, е невъзможно.
— Невъзможно ли? Е, не съвсем. — Алтея вдигна ръка във въздуха и направи плавно движение над главата си. — Там, където птичката прекосява небето, звездите ще потъмнеят. Ако наблюдаваш дупките в света, в известен смисъл все едно си видяла подобна птичка.
— Но в друг смисъл на виждане. — Дженсън се усмихна на прозрението си. — Значи така си ме видяла?
— Опростявам нещата с това сравнение, за да ме разбереш. Но и в двата случая има ограничения. Получава се само нощем, при това, ако птичката лети срещу звездите, ако няма облаци и тъй нататък. При хората като теб е нещо такова.
Просто научих един номер, който ми помага да ви виждам, макар и със съответните ограничения.
— В Двореца на пророците научи ли нещо повече за пророческата си дарба? Може би това би ми помогнало в известна степен.
— Нищо, свързано с пророчествата, не би ти помогнало.
— Защо не?
Алтея сведе глава напред, сякаш, за да провери дали Дженсън я слуша внимателно.
— Откъде идват пророчествата?
— От пророците.
— А пророците притежават изявени способности в тази насока. Пророчеството е форма на магия. Но притежаващите дарбата не те виждат с дарбата си, нали си спомняш? За тях ти си дупка в света. Ето защо пророчеството, понеже идва чрез пророците, също не може да те види.
Аз притежавам известни пророчески способности, но не съм пророк. Когато бях при Сестрите на светлината, понеже тези въпроси ме интересуваха, прекарах десетилетия в подземията им, изучавайки пророчествата, записвани от велики пророци в продължение на векове. Мога да ти кажа както от личен опит, така и от прочетеното, че пророчествата са толкова слепи към теб, колкото би била Ейди. Що се отнася до пророчествата, ти изобщо не си съществувала, не съществуваш и няма да съществуваш.