Ропот в залата я прекъсна по средата на думите. Всички глави се обърнаха към вратата. Командор Морисън се намръщи.
— Майор Хол, позволете ми да ви напомня, че когато има съвещание, никой няма право да се намесва!
Хол се беше хванал за дръжките на вратата, полюляваше се напред-назад и очите му безсмислено се плъзгаха по присъстващите. Когато стъкленият поглед се спря на лейтенант Фриндли, устата му изръмжа:
— Ела веднага тук!
— Аз ли? — Фриндли още повече потъна в креслото.
— Майор Хол, какво означава това? — раздразнено попита вицекомандор Ууд. — Вие пиян ли сте или… — но видя бластера в ръката на Хол. — Какво е станало, майоре?
Лейтенантът подскочи разтревожен и като хвана Хол за рамото, запита на свой ред:
— Какво е станало?
— Да вървим в лабораторията.
— Откри ли нещо? — Фриндли се втренчи настойчиво в лицето на приятеля си. — И какво е то?
— Да вървим!
Хол тръгна по коридора. Фриндли подтичваше след него. Майорът остави вратата на лабораторията отворена и бавно пристъпи напред.
— Кажи най-после какво става! — настоя Фриндли.
— Моят микроскоп…
— Е, твоят микроскоп, твоят микроскоп? — лейтенантът се промъкна край Хол вътре. — Не го виждам.
— Него го няма.
— Няма ли го? Защо?
— Застрелях го!
— Какво? Застрелял ли си го? — Фриндли погледна приятеля си. — Ама нищо не разбирам. И защо?
Устата на Хол започна да се отваря и затваря, но от нея не излезе нито звук.
— Ти нещо не си наред? — с безпокойство произнесе Фриндли и после се наведе и повдигна от лавицата под масата черна кутия. — Я ме чуй, това някаква шега ли е? — той извади микроскопа от кутията. — Как си могъл да го застреляш, когато е на мястото си? Е, сега ми кажи, как да разбирам това? Ти видя ли нещо на препарата? Бактерия? Токсична или смъртоносна?
Хол предпазливо се приближи към микроскопа. Това беше неговият прибор. Точно така. Ето драскотината над винтовете за регулировка. И една от стяжките е малко огъната. Той я докосна с пръст.
И веднага го дръпна обратно. Само преди пет минути този микроскоп се бе опитал да го убие. И той знаеше, че го бе унищожил с изстрел от бластер.
— Не смяташ ли да се провериш на психотеста? — загрижи се Фриндли. — Ти изглеждаш, сякаш си преживял дълбока травма и дори нещо по-лошо.
— Може и да си прав — измърмори Хол.
Роботът психотестер бръмчеше, анализираше и интегрираше. Накрая цветните му индикатори смениха червенината със зеленикав оттенък.
— Е? — настоя Хол.
— Силно изживяване. Коефициент на нестабилност над десет.
— Това май е над допустимото?
— Да. Осем е вече в опасната зона. А десет е необикновено състояние, особено за човек с вашия индекс. Вие нормално сте около четири.
— Знам — уморено кимна Хол.
— Ако ми съобщите повече сведения…
— Повече нищо няма да кажа — мрачно отсече Хол.
— Но това е противозаконно: информация по време на психотест не трябва да се крие! — укори го машината. — Постъпвайки така, вие преднамерено изкривявате моите изводи.
— Нищо повече не мога да кажа — Хол се надигна. — Но ти нали отчете висока степен на неуравновесеност?
— Отчетена е висока степен на психологическа нестабилност. Но каква е причината и какво означава това, не мога да преценя.
— Благодаря.
Хол изключи тестера. И после се прибра в стаята си. В главата му бръмчеше. Нима наистина започва да полудява? Но той стреля по нещо! Нали направи анализ на въздуха в лабораторията и откри метален прах, особено близо до местата, където бе насадил бойния заряд право в микроскопа.
Но по какъв начин би могло да стане това? Бълнуване — микроскоп да оживее и да поиска да го убие? Ама че дивотия!
А при това Фриндли го намери в калъфа му цял и изправен. Но как се е оказал там?
Хол свлече униформата и се вмъкна под душа. Горещите струи подпомогнаха процеса на размишление. Роботът тестер забеляза, че мозъкът му е преживял силно преживяване, но то би могло да бъде следствие. Той спря водата и се протегна да вземе кърпата от закачалката.
Кърпата се омота около китката и го задърпа към стената. После грубият плат се лепна на лицето му и започна да му пречи да диша. Хол бясно се замята, заразмахва ръце и опита да се освободи. Накрая се изплъзна, падна на пода и удари главата си в стената. Болката бе така силна, че от очите му полетяха искри.
Той седна в локвата и погледна нагоре към закачалката. Три кърпи, и трите изглеждаха напълно обикновени. И нито една не помръдваше. Нима и това му се беше привидяло?