Изправеното положение на два крака не беше много устойчиво. Удареното място го болеше. Като гледаше страхливо закачалката, Хол изскочи вън от банята. И в стаята измъкна нов пешкир от разкъсаната опаковка. Той изглеждаше съвсем обикновено. Майорът се избърса и започна да се облича.
Коланът обви раменете му и се опита да го направи на кайма. Коланът, подсилен с метални пръстени за инструментите и оръжието, беше твърде здрав. Човекът и тази съществена част от облеклото му мълчаливо се въртяха по пода и се бореха за надмощие. С нещо коланът приличаше на яростна змия, която скача и удря.
Най-после Хол се изхитри да вземе бластера си.
Коланът тутакси го пусна. Хол мигновено го изпепели и падна в креслото, като дишаше тежко.
Но дръжките започнаха да го прегръщат! Добре, че бластерът бе готов. Шест изстрела бяха необходими, преди великолепната мебел да се разпадне на части и Хол да се изправи отново на крака. Той стоеше сред стаята полуоблечен и дишаше ритмично.
— О, боже! Това е невъзможно! — изхриптя той. — Аз сигурно съм луд.
Най-сетне успя да се облече и обуе. Излезе в празния коридор и се изкачи на горния етаж.
Командор Морисън вдигна очи от масата, когато Хол мина край робоконтролата. Сигнализаторът запищя.
— Ти носиш оръжие? — запита командорът с укор в гласа.
Хол се вгледа в бластера, който продължаваше неосъзнато да държи в ръка, и после го постави на масата.
— Извинявайте.
— Какво става с тебе? Аз получих доклада на тест-робота. Коефициентът ти е скочил от четири до десет за последното денонощие. — Тя внимателно се вгледа в него. — Ние отдавна се познаваме, Лоуренс. Какво е станало?
Хол въздъхна тежко.
— Стела, днес моят микроскоп се опита да ме удуши.
— Какво?! — сините й очи се разшириха.
— После, когато се изкъпах, кърпата сметна за приятно да направи същото. Успях и с нея да се справя, когато коланът ми…
Той млъкна, а командорът скочи.
— Стража! — извика тя.
— Стела, моля те, почакай да ти обясня — пристъпи Хол към нея. — Това е съвсем сериозно. Това е нещо чуждо. Четири пъти разни предмети се опитваха да ме убият. Напълно обикновени неща станаха смъртоносни. Може би точно това сме и търсили?
— Твоят микроскоп ли се опита да те убие?
— Той се държеше съвсем като жив. И се опита с окулярите да ме стисне за гърлото.
Тишината продължи доста дълго.
— Някой друг видя ли това?
— Не.
— Ти какво направи?
— Стрелях с бластера.
— Нещо остана ли?
— Нее — призна си тъжно Хол. — Всъщност, микроскопът отново изглежда напълно в ред. Такъв си беше и преди това. И се намираше в калъфа си.
— Разбирам те — каза командорът Морисън и кимна на двамата стражи, които се отзоваха на вика й. — Заведете майор Хол при капитан Тейлър и го дръжте в ареста, докато не бъде изпратен на Земята за проверка. — Тя спокойно гледаше поставянето на магнитните окови. Извинете ме, майоре — каза тя. — Докато вие не докажете вашите приказки, ние сме принудени да ви смятаме за психически разстроен. А не контролираме достатъчно добре планетата, че да си позволим някой мръднал да се шири на свобода.
Стражите го поведоха към вратата. Хол ги следваше без никаква съпротива. В главата му звънтеше и бръмчеше. Тя може и да е права. Той наистина може да е полудял.
Те достигнаха владенията на капитан Тейлър. Един страж позвъни на звънеца.
— Кой е там? — рязко запита вратата робот.
— Командор Морисън заповяда да доведем този човек при капитана.
Кратка пауза.
— Капитанът е зает.
— Случаят е много важен.
— Командорът ли ви изпрати?
— Да! Веднага отваряйте!
— Добре, влизайте — реши роботът, вмъкна в себе си резетата и разтвори крилата.
Стражът блъсна с крак бавно движещото се крило и замря от изненада на прага. Капитан Тейлър лежеше на пода, лицето му синееше, очите опулено гледаха тавана. От тялото се виждаше само главата и краката, докато останалото бе омотано с червено-бялата килимена пътека, която се стягаше около жертвата. Хол се хвърли на пода и задърпа килимчето.
— Бързайте! — изкряска той. — Дърпайте!
Пазачите му се захванаха за работа, а пътеката се съпротивляваше.
— Ох, помощ! — застена Тейлър.
— Дръж се!
Те яростно дърпаха всички заедно. И пътечката килим бавно се размота от съвместните усилия. После рязко се насочи към отворените врати. Един страж стреля.
Хол изтича до видеотелефона и набра номера на командора.
— Слушам! — каза тя, преди да се появи на екрана. Но когато се показа и видя на пода Тейлър и стоящите край него стражи на колене и с готови бластери за стрелба, изненадано запита: — Какво… Какво се е случило?