В паметта на Стефани, която беше много добра (и двамата го знаеха), моментално замъждука споменът за пакета цигари, изпаднал на пясъка при свличането на трупа от кошчето. Джони Гравлин (сегашният мууслукски кмет) го беше върнал в джоба на мъртвеца. И после й хрумна още нещо, вече не като мъждукане, а като ослепителен проблясък, и тя подскочи като ужилена. Единият й крак закачи чашата й и я събори. Кока-колата закипя по старите дъски на терасата и се процеди между тях, закапа върху скалите и бурените долу. Старците не забелязаха. Можеха да познаят осенението, когато го видят, и наблюдаваха стажантката си с интерес и удоволствие.
— Акцизният щемпел! — почти изпищя момичето. — Отдолу на всеки пакет има щатски акцизен щемпел!
Двамата изръкопляскаха, кротко, ала искрено.
10.
— Сега ще ти разкажа какво видял младият господин Дивейн — продължи Дейв, — когато тайно надзърнал в плика с веществени доказателства, Стефи — и не се съмнявам, че е надзърнал по-скоро напук на онез двамата, а не щото е вярвал, че ще види нещо важно в толкоз оскъдна колекция от улики. Първо, там бил венчалният пръстен на мъртвеца, проста златна венчална халка без гравиран надпис, даже без дата.
— Не са ли му я оставили на… — Тя забеляза как я гледат старците и това я накара да проумее, че предположението й е глупаво. Ако го бяха разпознали, щяха да му върнат халката. После можеха да го погребат с нея, ако така искаха роднините му. Но до тогава пръстенът представляваше веществено доказателство и с него трябваше да се отнасят като с такова.
— Не — рече Стефани. — Не, разбира се. Каква съм глупачка. Обаче има нещо друго — някъде е трябвало да има съпруга. Или деца? Нали?
— Да — сериозно отвърна Винс Тийт. — И ний я открихме. Впоследствие.
— А деца? — попита тя, мислеше си, че мъжът е бил на възраст да има цяла сюрия хлапета.
— Дай засега да не се задълбочаваме в туй, ако обичаш — предложи Дейв.
— О — възкликна тя. — Извинявай.
— Няма за к’во да се извиняваш — подсмихна се той. — Просто не искам да забравя докъде съм стигнал. По-лесно е, когато няма… как би го нарекъл, Винс?
— Когато няма свързваща линия — подсказа му другият старец. И той се усмихваше, ала очите му бяха някак далечни. Стефани се зачуди дали причината за тази отдалеченост не е мисълта за децата на мъртвия.
— Да, когато няма ник’ва свързваща линия — повтори Дейв, съсредоточи се и доказа, че не е забравил докъде е стигнал, като започна бързо да отмята на пръсти. — Пликът съдържал венчалната халка а покойния, седемнайсет долара в банкноти — десетачка, петачка и две по един — плюс малко дребни, които може да са възлизали на един долар. Освен туй, каза Дивейн, една монета, която не била американска. Според него надписът бил на руски.
— На руски?! — удиви се тя.
— Казва се кирилица — измърмори Винс.
Дейв продължи:
— Имало пакетче бонбони и опаковка дъвки, от които липсвала само една. А също и книжен кибрит с картинка за филуменисти отпред — сигурен съм, че си виждала таквиз, раздават ги във всяка бакалия — и Дивейн рече, че забелязал следа от драскане по ивицата отдолу, розова и ясна. И после идва оня отворен пакет цигари, от които нямало само една-две. Според Дивейн нямало само една, пък и единствената следа от драскане по кибрита като че ли го потвърждава, така каза.
— И нямало портфейл — замислено произнесе Стефани.
— Да.
— И абсолютно никакви документи.
— Да.
— Никой ли не предположи, че някой е откраднал последното парче пържола на мъжа заедно с портфейла му? — попита тя и от устата й се изплъзна тих кикот, преди да успее да я запуши с длан.
— Опитахме и това, и всичко останало, Стефи — увери я Винс. — Включително идеята, че може да е бил спуснат на Хамък Бийч от Крайбрежните светлини.
— Та година и четири месеца след като Джони Гравлин и Нанси Арно откриха трупа — отново поде Дейв, — Пол Дивейн бил поканен да прекара уикенда в дома на приятелката си в Пенсилвания. По мое мнение, тогаз най-малко остров Муус-Лук, Хамък Бийч или мъртвецът са му били в главата. Разказа ми, че с гаджето си щели да излизат вечерта, на кино или нещо подобно. Майчето и татето били в кухнята и миели съдовете от вечерята — „посудата“, както им викаме по тез краища — и въпреки че им предложил помощта си, Пол бил изпъден в хола да гледа каквото давали по телевизията, та случайно погледнал към фотьойла на Татко Мечо и там, върху малката масичка, точно до програмата на телевизията и пепелника на Татко Мечо, лежали цигарите на Татко Мечо.