— А какво е щял да прави, ако пътниците на самолета, който е възнамерявал да хване, в последния момент са отменили полета си? — попита Стефани.
Дейв сви рамене.
— Предполагам същото, каквото е щял да направи при лошо време. Да го отложи за друг ден.
Винс вече беше преместил левия показалец на стажантката още по-близо до десния.
— Сега на източното крайбрежие вече наближава един следобед, но нашият приятел Когън поне няма що да се безпокои за тез глупави мерки за безопасност, не и през осемдесетте, и особено когато лети с чартър. И трябва да допуснем — за пореден път, — че не се налага да чака много други самолети на опашка за свободна писта, щото инак туй му преебава плана, пък той гони ферибота, дето го чака в другия край. — Старецът докосна десния й показалец. — Последния за деня… Та тъй, полетът продължава три часа. Поне. Моят колега тук влезе в интернет, страстно я обича таз пущина, и каза, че тогаз времето било подходящо за полети и картите показват, че движението на въздушните маси приблизително било в правилната посока…
— Ама що се отнася до туй каква е била скоростта на въздушните течения, таз информация тъй и не успях да изровя — вметна Дейв и погледна Винс. — Като се има предвид неправдоподобността на теорията ти, колега, туй сигур не е толкоз зле.
— Да речем три часа — повтори Винс и премести левия показалец на Стефани (онзи, за който момичето започваше да си мисли като „пръста на Колорадеца“) на по-малко от пет сантиметра от десния (за който тя вече мислеше като за „пръста на Джеймс Когън Почти Мъртвия“). — Не може да е било много повече.
— Защото фактите не позволяват — промълви тя, почти хипнотизирана (всъщност малко уплашена) от тази идея. Някога в гимназията беше прочела научнофантастичния роман „Луната е наставница сурова“. Не знаеше за луната, но започваше да вярва, че това определено е вярно за времето.
— Да, не позволяват — съгласи се той. — Когън каца в четири часа или може би в четири и пет, да речем, в четири и пет, и слиза на терминала на „Туин Силвър Еър“, единствения ЛО на бангорското международно летище по онуй време…
— Има ли данни за пристигането му? — попита Стефани. — Провери ли? — Знаеше, че е проверил, разбира се, и също така знаеше, че не е имало никаква полза, така или иначе. Просто историята си беше такава. Като кихавица, която само заплашва да изригне.
Винс се усмихна.
— Проверих естествено, ама в безгрижните дни преди Вътрешната сигурност в Туин Сити съхраняваха само счетоводните си документи. Тоз ден имали бая много плащания в брой, включително и някои доста сериозни сметки за зареждане на гориво късно следобед, но даже те може да не означават нищо. Пилотът, дето е возил Колорадеца, спокойно може да е пренощувал в бангорски хотел и да е отлетял на другата заран…
— Или да е прекарал целия уикенд в Бангор — обади се Дейв. — А може и да е излетял веднага, без изобщо да зарежда.
— Възможно ли е, след като идва чак от Денвър? — учуди се Стефани.
— Може да е кацнал в Портланд и да е заредил там — поясни главният редактор.
— Ама защо ще го прави?
Дейв се усмихна. Това му придаде изненадващо лукав вид, който нямаше нищо общо с обичайната му сериозност и малко глуповата откровеност. Хрумна й, че интелектът зад това пухкаво, доста детинско лице сигурно е ловък и бърз като на Винс Тийг.
— Когън може да е платил на пилота да постъпи тъй, щото се е боял да не остави документална следа — отвърна Дейв. — И пилотът най-вероятно е бил готов да изпълни всяка разумна молба, стига да му платят достатъчно.
— Що се отнася до Колорадеца — поде Винс, — на него са му оставали още два часа да стигне до Тинък, да си вземе риба и пържене картофки в „На кея при Иън“ и да седне на масата, за да си ги изяде, кота зяпа морето, и сетне да хване последния ферибот за остров Муус-Лук. — Докато говореше, той бавно сближаваше двата показалеца на Стефани и накрая ги притисна един към друг.
Момичето го наблюдаваше като хипнотизирано.
— Това изпълнимо ли е?
— Може би, ама на косъм — въздъхна Дейв. — Ако не го бяха открили мъртъв на Хамък Бийч, самият аз за нищо на света нямаше да повярвам. А ти, Винс?
— И аз — без изобщо да се замисля, потвърди другият старец.
— В радиус от двайсет километра около Тинък има четири неасфалтирани писти, и четирите сезонни. Повечето им полети са през лятото, карат туристи на екскурзии по местните забележителности или да зяпат шумата, когато цветовете са най-пъстри, въпреки че туй трае само една-две седмици. Проверихме и там, ако Когън случайно е взел втори чартърен полет, тоз път витлов самолет, например „Пайпър Къб“, от Бангор до крайбрежието.