Хапнахме си добре на площада и в късния следобед се качихме на мотрисата за Атина. Докато разговарях с други пътници, един грък, пристигнал от Америка, ме поздрави свойски като американски брат и се впусна в безконечен, дразнещо тъп монолог за великолепието на Чикаго, където подозирам, че бе живял не повече от месец. Смисълът на излиянието му се свеждаше до това, че бил нетърпелив да се върне обратно у дома, имайки предвид Америка; смяташе сънародниците си за необразовани, мръсни, изостанали, некадърни и прочее, и прочее. Даръл се намеси веднъж, за да се поинтересува на какъв език говори тоя тип — досега не бе чувал подобен американски английски от грък. Онези, с които беседвах, поискаха да узнаят защо бе толкова развълнуван чудатият им сънародник. Бяхме общували на френски, преди този яху16 да се появи. И на френски им казах, че е невежа. Тогава гъркът ме попита на какъв език говоря и когато му отвърнах „на френски“, заяви: „Не ги разбирам тия езици; американският ми стига… Аз съм от Чикаго“. Макар съвсем ясно да му бях показал, че историите му не ме интересуват, настояваше да ми разкаже всичко за себе си. Бил се запътил към едно планинско селце, в което живеела майка му; искал да се сбогува с нея, преди да замине. „Представи си колко необразовани са тези хора — добави той, — донесох чак от Чикаго една вана за майка ми, монтирах я със собствените си ръце. Мислиш, че го оцениха ли? Подиграха ми се, рекоха ми, че съм бил луд. Те не желаят да са чисти. А в Чикаго…“ Извиних се на спътниците си, задето се бе наложило да изслушат този идиот, обясних им, че така въздейства Америка на осиновените си деца. При което те се разсмяха от сърце, включително и простият грък, който не бе разбрал и дума, тъй като бях направил коментара си на френски. А за капак тъпакът ме попита къде съм учил английски. След като му обясних, че съм роден в Америка, отвърна, че досега не бил чувал някой да говори като мен; каза го по такъв начин, та да изтъкне, че единственият правилен английски е неговата касапска разновидност17.
Когато пристигнахме, бе достатъчно студено, за да си облека палтото. Атина има доста своенравен климат, като този на Ню Йорк. И немалко прахоляк също, ако тръгнеш към предградията. Понякога дори и в сърцето на града, където може да се видят най-разкошните, ултрамодерни жилищни сгради, улиците представляват прашни друмища. Може да стигнеш до покрайнините пеша за половин час. В действителност Атина е огромен град с почти един милион жители; нараснал е сто пъти от времето на Байрон. Цветовата му гама е синьо и бяло, както навсякъде в Гърция. Даже и вестниците се печатат със синьо мастило, ярко небесносиньо, което им придава невинен и юношески вид. Атиняните направо поглъщат пресата; те изпитват непрестанен глад за новини. От балкона на стаята ми в Гранд Хотел се откриваше гледка към Площада на Конституцията, който вечер почернява от народ, хиляди хора, насядали около малки масички, отрупани с питиета и лед, а сервитьорите сноват с таблите си до кафенетата, обградили площада.
16
Препратка към романа на Джонатан Суифт „Пътешествията на Гъливер“, където яху са деградирали хора, неспособни да разсъждават и да живеят в мир, жители на страната на хоинъмите. — Б.р.