Поде, казвайки ми, че съм близо до нов и извънредно важен етап от живота си, че до този момент съм се лутал в кръг, че съм си създал доста врагове (с нещата, които бях написал) и съм причинил много беди и страдания на други. Отбеляза, че съм водел не само двойствен (мисля, че употреби думата шизофреничен), а многостранен живот и че никой не ме е разбирал истински, даже и най-добрите ми приятели. Но скоро, рече, всичко това щяло да приключи. На една определена дата, която посочи, пред себе си ще съзра чист и открит път; преди да умра, ще даря огромна радост на света, на всеки човек по света, подчерта той, и най-върлият ми враг ще се преклони пред мен и ще помоли за прошка. Додаде, че преди да умра, ще се наслаждавам на най-големите почести, които човек би могъл да отдаде на друг човек. Ще направя три пътешествия из Изтока, където, освен всичко останало, ще срещна човек, който ще ме разбере както никой друг, и тази среща била абсолютно необходима и за двама ни. И при последното си посещение на Изтока нямало никога да се завърна, нито пък съм щял да умра, а да се стопя в светлината. Тук аз го прекъснах и го попитах дали има предвид, че ще съм безсмъртен посредством творбите или делата си, ала той отвърна сериозно и съвършено ясно, че не е това, имал предвид просто и буквално, че никога нямало да умра. Признавам си, че се почувствах объркан и погледнах към Кацимбалис, без да изрека и дума, за да бъда сигурен, че съм чул правилно.
Продължи нататък, казвайки ми, че някои знаци и той самият не разбирал, но щял точно да ми ги предаде по начина, по който му се давали. Без това въобще да ме учуди, аз го помолих да го стори, добавяйки, че ще успея да ги разгадая. Явно беше озадачен и впечатлен, така изглеждаше, от факта, че съм имал всички признаци за божественост, а същевременно нозете ми били приковани към земята. Спря, за да обясни на Кацимбалис на гръцки, очевидно доста развълнуван, боейки се да предложи тълкуване, в което не беше сигурен. Заговаряйки отново на френски, уточни със словата и тона си, че смята за рядка чест да срещне човек като мен. Призна, че никога не бил виждал знамения за толкова бляскава кариера, подобна на тази, която сега ме очаквала. Попита ме уместно дали не съм избягвал смъртта на няколко пъти. Едва бях потвърдил и додаде: „Всъщност неизменно като по чудо си се измъквал, когато положението е ставало отчаяно или непоносимо. И винаги ще е така. Ти имаш невероятен късмет. Искам, попаднеш ли отново в беда, да си спомниш думите ми — че колкото и опасна да е ситуацията, никога не бива да се предаваш, защото ще бъдеш спасен. Ти си като кораб с два руля: щом единият се повреди, заработва другият. Освен това притежаваш криле: можеш да отлетиш, когато тези около теб трябва да умрат. Ти си защитен. Имал си един-единствен враг — самия себе си“. И се изправи, приближи се, взе ръката ми и я поднесе към устните си.
Предавам само същината на думите му, изпускайки множество детайли, свързани с отношенията ми с разни хора, които не биха представлявали интерес за читателя, без да познава личностите и да е наясно за какво иде реч. Всичко, което ми каза за миналото, беше изумително точно и бяха все факти, дето никой в Гърция — нито дори Даръл и Кацимбалис — не би могъл да знае. Поприказвахме си малко, преди да се сбогуваме, и той ме помоли, като се върна в Америка, да издиря неговия брат в Детройт, от когото се надяваше да получи помощ. Има нещо, между другото, което забравих, ала си заслужава да бъде споменато, понеже ми направи впечатление като типично арменско. Говорейки ми за славата и величието, за почестите и даровете, с които ще се сдобия, отбеляза объркано: „Ама не виждам никакви пари!“. Аз се изсмях. Пари никога не съм притежавал и все пак водех богат и — най-важното щастлив живот. Защо са ми пари, сега или по-късно? Когато съм бил в остра нужда, винаги съм намирал приятел. Живея с убеждението, че имам приятели навсякъде. И те ще се множат с течение на времето. Ако бях разполагал с пари, вероятно щях да стана безгрижен и нехаен, вярващ в една несъществуваща сигурност, ценящ неща илюзорни и празни. Нямам никакви опасения за бъдещето. В мрачните дни, които ще настъпят, парите ще бъдат по-малко от всякога защита срещу злото и страданията.