Празниците наближаваха и всички ме увещаваха да отложа заминаването си за след Коледа. Корабът трябваше да отплава подир два или три дни. Тъкмо когато бях изгубил всякаква надежда, чух, че бил задържан в Гибралтар и не ще можем да отпътуваме поне още седмица или десет дни. Даръл, който бе заел колата на Макс за празниците, обяви, че ще направи пътешествие до Пелопонес заедно с Нанси, и настоя да ги придружа. Ако корабът тръгнеше след седмица, имаше голяма вероятност да го изтърва. Никой не бе в състояние да каже кога точно ще отплава. Реших да рискувам и да приема, че ще се забави по-дълго.
Междувременно с Гика отидохме отново до Елевзин. Един късен следобед той се отби да ме вземе с колата си. Като наближихме Дафни, слънцето залязваше в ослепително великолепие. В спомените ми това е един зелен залез. Никога небето не е било по-чисто, нито по-драматично. Карахме с пълна газ, за да успеем да се доберем до руините преди мръкване, ала напразно. Когато стигнахме, портите бяха вече заключени. След дълги увещания пазачът се съгласи да ни пусне. Палейки клечка подир клечка, Гика бързешком ме водеше от едно място към друго. Странна гледка, която никога няма да забравя. След като приключихме обиколката, се спуснахме по мръсните улички до брега на залива срещу остров Саламин. Има нещо злокобно и потискащо в този пейзаж през нощта. Разхождахме се по кея, брулени от силния вятър, и разговаряхме за други времена. Наоколо цареше зловеща тишина и трепкащите светлинки на новия Елевзин придаваха на местността още по-западнал вид, отколкото дневното сияние. Но на връщане към Атина бяхме възнаградени с едно електрическо представление, което за мен няма аналог сред останалите градове по света. Гъркът е също толкова очарован от електрическата светлина, колкото и от слънчевата. Тук не съществуват меки нюанси, както в Париж или Ню Йорк, всеки прозорец грее така, сякаш живеещите там току-що са открили чудото на електричеството. Атина искри като полилей в гола, облицована с плочки стая. Ала това, което я прави неповторима въпреки прекомерната осветеност, е деликатността, която тя съхранява в целия този блясък. Сякаш небето, втечнило се, станало по-осезаемо, се е спуснало, за да запълни всяка цепнатина с магнетична течност. Атина се къпе в електрическо лъчение, струящо направо от небесата. То влияе не само на нервите и сетивата, но и на вътрешното битие. Изкачил се на което и да е възвишение, човек се озовава в самото сърце на Атина и би могъл да почувства истинската връзка с другите светове на светлина. На края на улица „Анагнастополу“, където живееше Даръл, има един хълм, от който можеш да обхванеш с поглед голяма част от града; нощ подир нощ аз стоях там и потъвах в дълбок транс, омагьосан от светлините на Атина и сиянието в небето. Като застанеш пред „Сакре Кьор“ в Париж, усещането е по-различно; на върха на Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк е друго. Виждал съм от високо Прага, Будапеща, Виена, пристанището на Монако — всички те са красиви и впечатляващи нощем, ала не познавам град, който бих могъл да сравня с Атина, когато се включат светлините. Звучи нелепо, но имам чувството, че тук чудотворната дневна светлина така и не угасва; по някакъв тайнствен начин този деликатен, мирен град не изпуска слънцето от хватката си, не може да повярва, че денят си е отишъл. Често, след като пожелаех лека нощ на Сефериадис пред дома му на улица „Кидатенайон“, аз се отправях към „Запион“ и се разхождах под замайващия звезден светлик, нашепвайки си като заклинание: „Намираш се в друга част на света, на друга географска ширина, в Гърция си, в Гърция, разбираш ли?“. Необходимо бе да повтарям „Гърция“, защото изпитвах странното усещане, че съм си у дома, на толкова познато място, че съзерцавайки го с огромна възхита, то се бе превърнало в ново и чудато кътче. Освен това за пръв път в живота си бях попаднал на хора такива, каквито трябва да бъдат — открити, искрени, естествени, непринудени, топлосърдечни. Подобни люде се бях надявал да срещна и в собствената си страна, когато възмъжавах. Така и не стана. Във Франция видях друг тип човешки същества, които уважавах и харесвах, ала никога не ги почувствах близки. Във всяко едно отношение Гърция ми се разкри като самия център на Вселената, идеалното място за среща на човек с човек в присъствието на Бог. Това беше първото ми напълно удовлетворяващо пътешествие, в което нямаше и следа от разочарование и ми бе дадено повече, отколкото бях очаквал да получа. Последните ми вечери в „Запион“, сам, преливащ от прекрасни спомени, бяха като една великолепна Гетсимания. Скоро всичко щеше да свърши и аз отново щях да крача по улиците на родния си град. Тази перспектива вече не ме изпълваше със страх. Гърция бе сторила за мен нещо, което Ню Йорк, не, дори и самата Америка не би могла нивга да разруши. Гърция ме бе направила свободен и цял. Чувствах се готов да се възправя срещу змея и да го убия, понеже дълбоко в сърцето си вече го бях посякъл. Краката ми сякаш не стъпваха по земята, безмълвно приветствах и благославях малката групичка приятели, които бях намерил в Гърция. Обичам ги до един, задето ми разкриха измеренията на истинския човек. Обичам земята, на която са израсли, дървото, от което са скачали, светлината, в която са разцъфнали, добротата, почтеността, великодушието, които струят от тях. Те ме изправиха лице в лице с мен самия, пречистиха ме от омразата, ревността и завистта. И не на последно място ми показаха със собствените си действия, че животът може да бъде живян красиво на всяко ниво, във всяка страна, при всякакви условия. На онези, дето смятат, че Гърция е маловажна, аз ще кажа, че няма по-голяма грешка от тази. Днес, както и в древността, Гърция е изключително важна за всеки, който търси себе си. Моят опит не е уникален. И може би трябва да добавя, че нито един народ по света не се нуждае толкова много от това, което Гърция би могла да даде, колкото американският. Гърция е не просто антитезата на Америка, а нещо много повече, тя е лекът за всички болести, които ни покосяват. От икономическа гледна точка може да изглежда незначителна, ала в духовен план все още е майката на нациите, първоизворът на мъдростта и вдъхновението.